реши, че става прекалено дребнав. Хвана бика за рогата, което беше малко необичайно за местните
вкусове.
- Искам да сменя този употребяван форд за нов.
Фил Бакстър огледа сааба и отново се разсмя.
Това не е форд, приятел. - Той стана сериозен и продължи: - Ние се опитваме да не вземаме чужди
коли. Предполагам, че го знаете.
- И защо така?
- Трудно се пласират. Мест ните хора пред поч итат да карат американски. Той се втренч и в номера
на колата. - Откъде си?
- От Вашингтон.
- Само минаваш оттук или какво?
- От този край съм. Просто се върнах.
- Разбирам... но... ще трябва да говоря с шефа.
- С татенцето?
- Аха. Но в момента го няма. Какъв форд търсиш, Кийт?
- Може би „Мустанг― ГТ.
Очите на Фил блеснаха.
- Добър избор. Имаме два, в червено и черно. Но мога да доставя всякакъв цвят.
- Добре. Колко според вас струва моята? Миналогод ишна е, на осем хиляди м или.
- Ще направя справка.
- Ще вземете ли сааба?
- Ще говорим и за т ова, но по-късно, Кийт. Межд увременно, ето ти картич ката ми. Обади м и се,
когато си готов.
Кийт се усмихна на начина, по който правеха бизнеса в този малък провинциален град. Във
Вашингтон всеки търговец на коли можеше да бъде и търговец на оръжие или лобист от
Капитолийския хълм. Тук обаче никой не си правеше труда да се напъва.
- Благодаря ти, Фил - каза Кийт и понеч и да си тръгне. Сърбежът обаче да направи нещо перверзно
надделя. - Мисля, че си спомням едно момче на име Клиф Бакстър.
- Да, брат ми. Сега е шеф на полицията.
- Не думай? Добре се е уредил.
- Разбира се. Върши си добре работата и напредва в кариерата. Чудна жена, две деца, синът му е в
колежа, а дъщерята ще влиза тази година.
- Господ да го благослови.
- Амин.
- Довиждане, Фил.
Кийт подкара по главната улица и спря на един светофар. „Правиш тъпи неща, Ландри.―
Определено не биваше да ходи в „Бакстър Мотърс―; предварително знаеше, че те няма да искат да
вземат сааба, не беше сигурен дали наистина се нуждае от тоя форд и определено изобщо не биваше
да споменава името на Клиф Бакстър. За един бивш офицер от разузнава нето постъпките му
граничеха с глупост: минаването му с колата покрай къщата и, отиването му до работното място на
свекър и. Какво още не беше направил? Да я дръпне за плитките? „Няма ли да пораснеш, Ландри?―
Зеленото светна и той подкара на запад по главната улица. Районът на центъра се състоеше от
редове къщи, иззидани с тъмни тухли, по на три или четири етажа, с магазини на партера и
апартаменти над тях - повечето пусти. Почти всичко в тази част на града беше построе но между
Гражданската война и началото на Голямата депресия. Старата зидария и дървените апликации бяха
интересни, но повечето фасади на приземните магазини бяха модернизирани през петдесетте и
шейсетте.
Отбеляза си, че движението по улиците и тротоарите е слабо и че половината от магазините не
работят. Онези, които бяха отворени, бяха магазини за текстил с намалени цени, за църковна утвар,
видеоигри и други дреболии. Спомни си, че в няколко от писмата си Ани му бе казвала, че е
управителка на магазина за благот ворителни цели към областната болница в центъра, но той не можа
да го види.
Трите големи сгради в центъра на града също бяха затворени: киното, старият хотел и големият
универсален магазин на Картър. Липсваха също така и двата магазина за железария, половината
дузината бакалии, трите сладкарници с автомати за точене на сода и мага зинът на Боб за спортно
облекло, където Кийт бе прека рал половината време от детството си и бе похарчил по-голямата част
от парите си.
Няколко все пак бяха оцелели: аптеката на Гроув, ресторантът на Мюлер и двете таверни: кръчмата
на Джон и историческата „Постхаус―. Персоналът на съда несъмнено помагаше за оцеляването им.
Деловият център на Спенсървил определено не отговаряше на спомените от детските му години.
Тогава това беше центърът на света и без да го превръща в романтика, на него му се струваше, че по
онова време на това място се бе съсредоточил животът и бизнесът на целия окръг Спенсър, който бе
преживял своя бум с просперитета на петдесетте и многолюдните семейства. Разбира се,
кинотеатърът, сладкарниците и магазинът за спортни стоки бяха идеално място за децата да
прекарват времето си.