радиостанция и Ландри се заслуша в някакъв репортаж на живо от местния пана ир, последван от
бюлетин с известия за областта, който обяви църковна служба, среща на четирите клуба на селската и
градската младеж, организирана от Минис терството на земеделието, радиопикник и така нататък,
последвани от цените на зърнените култури и добитъка, съвсем пресни новини за това къде се въди
хубава риба и една изключително подробна метеорологична сводка. В Южна Индиана имаше
торнадо. Ландри изключи радиото с мисълта, че е слушал същото и преди двайсет и пет годйни.
През тези години обаче много неща го бяха споходили, и повечето от тях опасни. Сега беше в
безопасност, и жив, докато през последния четвърт век винаги бе имал чувството, че с единия крак е
в гроба, а с другия е стъпил на динена кора. Той се усмихна. „У дома, у дома.―
Разбира се, беше длъжен да признае пред себе си, че чувствата му са смесени и че трябва да ги
сортира. Само преди две седмици беше в Белград и си разменяше заплахи с министъра на отбраната,
а днес вече препускаше през Охайо и слушаше нечий стържещ глас да разсъждава за цените на
свинете. Да, беше в безопасност, но още не можеше да го осъзнае.
Ландри се отпусна в седалката и се съсредоточи в кормуването. Умираше за прав път, а саабът се
държеше великолепно. Необичайният дизайн на колата привличаше любопитни погледи, .когато
Кийт прекосяваше малките градчета и селца на западно Охайо, и той се замис ли дали да не я смени с
нещо по-обикновено, когато се настани в Спенсървил.
Царевичните поля се простираха до хоризонта, преливайки се в синьото небе; тук-там някой
фермер беше засял соя или пшеница, или люцерна. Царевицата обаче преобладаваше навсякъде:
фуражна, за угояване на добитъка, и сладка, за пуканки. Царевица. Царевичен сироп, корнстарк ,
корнфлейкс, корнмийл, царевица, ца ревица, царевица, за да угоява и без това угоената на ция. Ландри
бе пребивавал в достатъчно места, където върлуваше глад, така че може би това беше причината тази
гледка на сърцето на земята му да го накара да се замисли.
- За кехлибарени вълни от зърно - изрече на глас той.
Забеляза, че реколтата е добра. Никога не беше проявявал кой знае какъв интерес към зърнените
култури, но бе прекарал осемнадесет години от живота си, слушайки всички около себе си да говорят
само за урожай и реколта, така че ги забелязваше навред, където и да се озовеше, в Русия, Китай,
Сомалия, а сега, след като бе обиколил света, и в Охайо.
Зърна табелата на Спенсървил, превключи на по-ниска скорост и взе завоя, без да натиска
спирачката, с което изкуши следващия го форд „Таурус― да опита същото, но с далеч по-слаб успех.
На хоризонта се издигаха водонапорна кула и зърне ни силози, а след малко зад тях щеше да се
види и часовниковата кула на съдебната сграда на Спенсървил, готическо-викторианска смесица от
червени тухли и пясъчник, изградена в изблика на ентусиазъм от смяната на столетиет о. Съдът
наистина трябва да е бил чудесна сграда навремето, замисли се той; сградата беше чудесна дори и
сега: а най-чудесното беше, че окръг Спенсър отново просперираше и се разрастваше достатъчно, за
да си позволи да финансира такава масивна сграда.
С приближаването към града над хоризонта се издигнаха островърхите църкви, привлекли върху
себе си светлината на залязващото слънце.
Ландри не влезе в града, а пое по един черен път. Един знак му напомни да внимава за
бавнодвижещи се селскостопански машини и той вдигна крак от педала на газта. След петнадесет
минути пред погледа му се откри червеният хамбар на фермата Ландри.
До този момент никога не бе кормувал до дома си - винаги бе летял до Толедо или Кълъмбъс и
оттам бе вземал кола под наем. Пътят му от окръг Колумбия до род ния му град бе протекъл без
произшествия, но въпреки това интересно. Интересната част, извън околната глед ка, беше фактът, .че
той не знаеше защо се прибира да живее в Спенсървил след толкова много години. Интересно беше и
чувството на леност, непришпорвана от никакви спешни задачи, отсъствието на всякакви бъдещи
срещи в бележника му, провисналият кабел от арматурното табло, където се бе намирал служеб ният
му телефон, непривичното чувство на откъсна тост от хората, които само допреди два дни трябваше
да знаят дали е мъртъв, жив, отвлечен, в затвора, дали се спасява с бягство, или е в отпуск. Една