Но дори и тогава онези социални икономически условия, на които им предстоеше да променят из
корен вида на главната улица, вече действаха, макар деловият център на Спенсървил да беше най-
прекрасното място в целия свят, гъмжащо от приятели и забавления. Онази Америка обаче, която г и
беше изпратила на война, вече я нямаше, за да ги посрещне.
Не беше необходимо човек да се ражда в малко град че, за да носи в сърцето си спомена и
представата за Америка на малките градчета. Това беше и до някаква степен си оставаше идеал, дори
и само като сантиментална и абстрактна представа. Но отвъд носталгията малките градчета
доминираха по-голямата част от историята на американския жизнен опит; в хилядите Спенсървили,
пръснати по цялата страна и обградени от безчислени ферми, се формираше американската идея, аме -
риканската култура израстваше, цъфтеше и се оформя ше. Сега обаче корените и умираха, но никой
не го забелязваше, защото дървото все още изглеждаше читаво.
С приближаването си към центъра той зърна една сгра да, която не се бе променила: срещу сградата
на съда се изправяше внушителното полицейско управление, а отвън, сред паркираните полицейск и
коли, имаше група полицаи, които разговаряха с един мъж, когото Кийт инстинктивно позна: шефът
на полицията Бакстър. А няколко сгради след полицейското управление беше бла готворителният
магазин на болницата.
Кийт заобиколи масивната сграда на съда, издигната върху земя на обществения парк.
Администрацията на правосъдието, гражданското и углавното, и разцъфтяването на бюрократичните
агенции представляваха все още разрастващ се бизнес към края на американското столет ие, дори и в
окръг Спенсър. Сградата на съда навремето беше замислена като огромна и скъпа глупост, но
визионерите, които я бяха построили, сигурно бяха предвиждали вида на бъдещото общество.
Освен съда сградата подслоняваше канцелариите на прокурора, отдела за социални грижи,
обществена библиотека за юридическа литература, областния землемер, щатската канцелария по
селското стопанство, съвета по изборите и още дузина други правителствени служби, чиито имена
представляваха акроними; с две думи, управата на всичко с шестнадесететажната си часовникова
кула, издигаща се оруелски над западащия около нея град.
В парка, заобикалящ сградата на съда, беше многолюдно: деца с велосипеди, жени с детски
колички, възрастни хора по пейките, държавни служители в обедна почивка и безработни. За момент
Кийт си представи, че пак е лятото на 1963 година, лятото, когато се запозна с Ани Прентис, и че
изтеклите след това три десетилетия не са се случвали изобщо или, по-добре, са протекли по съвсем
различен начин.
Той направи пълен кръг около сградата на съда, зави обратно пак в главната улица и продължи на
запад, където стърчаха големи стари къщи. Навремето това бе представлявало улица с жилища, но
сега всичко беше запуснато, големите къщи бяха станали общежития, неофициални центрове за
социални грижи, няколко сгра ди даваха помещения под наем за евтини офиси, имаше и няколко
занаятчийски работилници, които може би успяваха да плащат полиците и данъците си.
Главната улица се разширяваше в четири ленти точно преди знака „Край на града― и се
превръщаше в магистрала, която водеше към границата с щата Индиана. Пътят от двете страни обаче
вече не беше пуст, а се бе превърнал в търговска площ с вериги от супермаркети, обикновени
магазини, магазини за преоценени стоки и бензиностанции. Огромни пластмасови табели стърчаха
върху високи пилони, докъдето му стигаше погледът: „Уенди―, „Макдоналд―, „Бъргър Кинг―,
„Кентъки Фрайд Чикънс―, „Рой Лоджърс―, „Домино Пица―, „Френдли― и други чудесни заведения за
бързо хранене, едно след друго, чак до границата с Индиана, а може би и чак до границата с
Калифорния - най-автентичната главна улица на САЩ.
Но така или иначе, тъкмо този феномен бе унищожил деловия център на града, или може би самият
делови център бе убил себе си поради липса на визия, също както и с пълния разрив с миналото,
както и с пълното му неразбиране. Другаде - в съвършените малки градчета на щата Ню Ингланд
например, миналото и настоящето бяха едно, а бъдещето беше внимателно изграде но върху
съществуващите основи на времето.
Кийт обаче подозираше, че ако бе останал в града и бе видял развитието на промените, а не да се