сблъсква с тях на пресекулки през пет години, щеше да е далеч по-малко носталгичен и не толкова
разтревожен от физическата трансформация.
Тъй като в центъра не бе останала дори и една бака лия, Кийт спря на паркинга на един голям
универсален магазин.
Взе една количка и влезе вътре. Проходите бяха широки, огромното помещение беше с климатична
инсталация и чисто, а стоките нямаха особена разлика с тези във Вашингтон. Въпреки носталгичните
му спомени по разхвърляната бакалия на господин Ерхарт, модерният универсален магазин беше
действителният принос на Америка към западната цивилизация.
По ирония на съдбата пазарната улица в Джорджтаун, където той пазаруваше, приличаше повече
на провинциалния Спенсървил, отколкото самият Спенсървил. При редките си пазарувания по нея
Кийт влизаше от един магазин в друг. Концепцията на супермаркета му беше чужда, макар и
интуитивно разбираема. Той буташе количката по проходите, вземаше каквото му е необ ходимо,
срещаше погледите на домакини и кореняци, усмихваше се, казваше „Извинете― и не сравняваше це -
ните.
Беше изненадан от броя на хората, които не познава ше, и си спомни времето, когато махаше на
половината хора в центъра на града. Все пак и сега от време на време мяркаше позната физиономия, а
някои познаваха и него, макар и да не можеха да се сетят откъде, нито името му. Той видя най-малко
десетина жени на негова възраст, които навремето бе познавал, и един мъж, с когото бе играл футбол.
Така обаче, както се бе изтърсил ни в клин, ни в ръкав, още не можеше да се насили да спре и да се
представи.
Не видя никого от най-добрите си приятели от онова време, и по-добре, защото тогава щеше да е
доста смутен - не бе поддържал връзка с никого от тях и не бе посетил дори едно събиране на класа
им. Освен със семейството, единственият му контакт със Спенсървил бе останала Ани.
Той я зърна да завива покрай един ъгъл и се втурна стремително с количката напред да я настигне,
после остави количката, изравни се с жената и видя, че не е тя. В действителност дори изобщо не
приличаше на нея.
Върна се при количката си и без да продължи пазаруването, плати и излезе да хвърли торбите с
покупките в колата си.
Полицейска кола с двама полицейски служители бе блокирала пътя му за излизане от паркинга.
Той остави торбите с покупките на задната седалка, седна зад волана и запали двигателя, но
полицаите не помръднаха. Излезе от колата и се приближи до шофьора.
- Извинете, но трябва да тръгвам.
Ченгето го изгледа продължително, после се извърна към партньора си.
- А пък разправят , че сезонните работ ници вече си б или заминали. - Двамата бурно се разсмяха.
Това беше един от онези моменти, при които всеки средностатистически гражданин на САЩ би
теглил по една майна и на двамата полицаи. Кийт обаче не беше средностатистически американск и
гражданин, а и бе прекарал достатъчна част от живота си в полицейски държави, за да не разбере, че
се намира в класическото положение на провокиран от органите на реда човек. В Сомалия или Хаити,
или в която и да е страна, където беше работил, такава постъпка би довела до мигновена та смърт на
гражданина. В старата съветска империя рядко застрелваха на улицата, но там те арестуваха, точно
каквато беше целта на провокацията в момента. Кийт благоразумно се дръпна назад с думите:
- Няма проблем и. Ще ви изчакам.
Той се прибра в колата, включи на задна скорост, за да светнат задните му светлини, и зачака. След
около пет минути вече се бе събрала малка тълпа от преминаващи през паркинга клиенти на
супермаркета и няколко от тях съобщиха на полицаите, че зад тях има гражданин, който се кани да
потегля. Сцената започна да привлича все повече минувачи и накрая ченгетата решиха. че е време да
тръгват.
Кийт даде на заден и се изтегли на магистралата. Можеше да се добере до дома си и по селските
пътища, но вместо това се запъти отново към града, в случай че местното гестапо имаше още номера
в запас. През цялото време не отдели поглед от огледалото за обратно виждане.
Това не беше инцидентна проява на фашистко поведение спрямо човек с кола, непозната по тези
места и със столичен номер. А и Спенсървил не беше някакво затънтено градче в южните щати,
където ченгетата повечето пъти се отнасяха враждебно към всички непозна ти. Това беше едно уютно,