Выбрать главу

града си по най-бързия начин Кийт Ландри. Коварното в случая беше, че той искаше да провокира

инцидент, който да доведе до куршум или най-малкото до арест.

И Кийт проумя, че в това градче място има само за единия от двамата и че ако той продължи да

упорства, някой по всяка вероятност здравата ще пострада.

8.

Следващата седмица измина безметежно - и Кийт използва времето, за да поопра ви малко двора и

къщата. Изчисти избуялите храсталаци и плевели от градината пред кухнята, прекопа двора и хвърли

слама, за да не позволи на пле велите отново да избуят и да запази почвата от изсъхва не. Обра каквото

грозде бе навързало по надвисналата лоза и я подряза.

Събра изсъхналите и нападали клони от дърветата, след което ги наряза и подреди за огрев близо

до задната врата. Прекара два дни, поправяйки оградите, и започ на да почиства навеса с

инструментите и хамбара. Беше в добра форма, но в селскостопанската дейност имаше нещо

изключително изтощително; той си припомняше час по час момчешките си години, когато след

вечеря едва бе имал сили да се срещне с приятелите си. Баща му беше вършил тази работа в

продължение на петдесет години и сега заслужаваше да се припича в патиото на къщата си във

Флорида и да гледа портокаловите дръвчета. Не обвини брат си за нежеланието му да продължи сто и

петдесетгодишната традиция от смазващ труд за нищожни пари и определено не обвиняваше себе си

или сестра си. Да, щеше да е хубаво, ако чичо му Нед бе продължил традицията. Най-малкото тогава

баща му нямаше да продаде земята си и щеше да съхрани ферма та за фамилията си. Повечето

фермери тия дни масово разпродаваха имота и земите си и дори ако някои от тях го преживяваха

тежко, не даваха израз на чувствата си. И никой от тях не се бе завърнал от Флорида или откъ дето и

да било другаде.

В работилницата видя старата наковалня, изправена върху дървения плот. Върху нея беше

щампована думата „Ерфурт― и датата 1817. Това беше наковалнята, коя то неговият прапрапрадядо

беше домъкнал дотук чак от Германия, беше я натоварил на кораба, а после вероят но я бе прехвърлял

от един речен кораб на друг, и накрая с някой фургон я бе докарал в последния и дом в Новия свят.

Сто килограма стомана, влачена през половината свят до една нова граница, населявана от враждебни

индианци и пълна със странна флора и фауна. Разбира се, неговите предшественици трябва да си бяха

имали нещо наум, когато са напускали родните си домове и близките си, цивилизованите си и уютни

обкръжения, за да ги сменят с една самотна и безпощадна земя. Но бяха дошли и бяха изградили

цивилизация. Сега обаче онова, което индианците и блатата не бяха успели да постигнат,

цивилизацията го бе направила сама и тази ферма, както и много други, бе опустяла.

Докато работеше, той беше наясно с факта, че цепене то на дърва за огрев е един вид опит за

забрава и че спокойно може да зареже дървата за огрев, да си събере багажа и да си тръгне. В

момента обаче се чувстваше отлично - нали полагаше грижи за фермата на родите лите си и в памет

на своите предшественици. Мускулите му изпитваха приятна умора и болки; той беше във фор ма,

придобил тен и прекалено уморен, за да се въртят из главата му изкушенията, които обикновено

спохождат жителя на големия град, или да си мисли за секс. Е, спохождаха и го такива мисли, но той

се опитваше да ги прогонва.

Беше свързал телефона си и се бе обадил на родителите си, на брат си и сестра си, че се е прибрал у

дома. Във Вашингтон номерът му не само не беше включен в никой телефонен указател, но в

телефонната компания не беше регистрирано дори и името му. Тук в Спенсървил бе решил да

регистрира и името, и номера си, но до този момент никой не го бе потърсил, което също беше хуба -

во.

От Вашингтон му препращаха пощата, но нямаше нищо важно, ако не броеше няколко последни

сметки, които вече, след като бе открил сметка в старата градска банка, можеше да плати. Бяха

докарали и багажа му от Вашингтон и кашоните се намираха в избата, неразопаковани.

Беше интересно да наблюдава по себе си колко бързо задъханият му до този момент живот влиза в

човешко темпо. Никакви факсове или телекси повече, никакви обаждания по автомобилния му

телефон, никакви офиси, никакви секретарки, никакви билети за самолет рано сутринта на следващия