града си по най-бързия начин Кийт Ландри. Коварното в случая беше, че той искаше да провокира
инцидент, който да доведе до куршум или най-малкото до арест.
И Кийт проумя, че в това градче място има само за единия от двамата и че ако той продължи да
упорства, някой по всяка вероятност здравата ще пострада.
8.
Следващата седмица измина безметежно - и Кийт използва времето, за да поопра ви малко двора и
къщата. Изчисти избуялите храсталаци и плевели от градината пред кухнята, прекопа двора и хвърли
слама, за да не позволи на пле велите отново да избуят и да запази почвата от изсъхва не. Обра каквото
грозде бе навързало по надвисналата лоза и я подряза.
Събра изсъхналите и нападали клони от дърветата, след което ги наряза и подреди за огрев близо
до задната врата. Прекара два дни, поправяйки оградите, и започ на да почиства навеса с
инструментите и хамбара. Беше в добра форма, но в селскостопанската дейност имаше нещо
изключително изтощително; той си припомняше час по час момчешките си години, когато след
вечеря едва бе имал сили да се срещне с приятелите си. Баща му беше вършил тази работа в
продължение на петдесет години и сега заслужаваше да се припича в патиото на къщата си във
Флорида и да гледа портокаловите дръвчета. Не обвини брат си за нежеланието му да продължи сто и
петдесетгодишната традиция от смазващ труд за нищожни пари и определено не обвиняваше себе си
или сестра си. Да, щеше да е хубаво, ако чичо му Нед бе продължил традицията. Най-малкото тогава
баща му нямаше да продаде земята си и щеше да съхрани ферма та за фамилията си. Повечето
фермери тия дни масово разпродаваха имота и земите си и дори ако някои от тях го преживяваха
тежко, не даваха израз на чувствата си. И никой от тях не се бе завърнал от Флорида или откъ дето и
да било другаде.
В работилницата видя старата наковалня, изправена върху дървения плот. Върху нея беше
щампована думата „Ерфурт― и датата 1817. Това беше наковалнята, коя то неговият прапрапрадядо
беше домъкнал дотук чак от Германия, беше я натоварил на кораба, а после вероят но я бе прехвърлял
от един речен кораб на друг, и накрая с някой фургон я бе докарал в последния и дом в Новия свят.
Сто килограма стомана, влачена през половината свят до една нова граница, населявана от враждебни
индианци и пълна със странна флора и фауна. Разбира се, неговите предшественици трябва да си бяха
имали нещо наум, когато са напускали родните си домове и близките си, цивилизованите си и уютни
обкръжения, за да ги сменят с една самотна и безпощадна земя. Но бяха дошли и бяха изградили
цивилизация. Сега обаче онова, което индианците и блатата не бяха успели да постигнат,
цивилизацията го бе направила сама и тази ферма, както и много други, бе опустяла.
Докато работеше, той беше наясно с факта, че цепене то на дърва за огрев е един вид опит за
забрава и че спокойно може да зареже дървата за огрев, да си събере багажа и да си тръгне. В
момента обаче се чувстваше отлично - нали полагаше грижи за фермата на родите лите си и в памет
на своите предшественици. Мускулите му изпитваха приятна умора и болки; той беше във фор ма,
придобил тен и прекалено уморен, за да се въртят из главата му изкушенията, които обикновено
спохождат жителя на големия град, или да си мисли за секс. Е, спохождаха и го такива мисли, но той
се опитваше да ги прогонва.
Беше свързал телефона си и се бе обадил на родителите си, на брат си и сестра си, че се е прибрал у
дома. Във Вашингтон номерът му не само не беше включен в никой телефонен указател, но в
телефонната компания не беше регистрирано дори и името му. Тук в Спенсървил бе решил да
регистрира и името, и номера си, но до този момент никой не го бе потърсил, което също беше хуба -
во.
От Вашингтон му препращаха пощата, но нямаше нищо важно, ако не броеше няколко последни
сметки, които вече, след като бе открил сметка в старата градска банка, можеше да плати. Бяха
докарали и багажа му от Вашингтон и кашоните се намираха в избата, неразопаковани.
Беше интересно да наблюдава по себе си колко бързо задъханият му до този момент живот влиза в
човешко темпо. Никакви факсове или телекси повече, никакви обаждания по автомобилния му
телефон, никакви офиси, никакви секретарки, никакви билети за самолет рано сутринта на следващия