случило нищо от този род. Родителите му напуснаха Спенсървил и той вече нямаше причина да се
връща в градчето.
Берлинската стена падна през 1989 и точно тогава той беше там, беше свидетел на всичко. После
отново го преместиха в Москва, където пък стана свидетел на авгус товския опит за преврат през 1991
година. Беше на върха на кариерата си и спомагаше за правенето на политиката във Вашингтон.
Името му излизаше във вестниците от време на време и донякъде той изпитваше професионално
удовлетворение; в личен аспект обаче си даваше сметка, че нещо много важно отсъства от живота му.
Еуфорията от края на осемдесетте се превърна в изтрезняването на ранните деветдесет. Сред
колегите му битуваше фразата на Чърчил за приключилата война на гигантите и започналата война
на джуджетата. Тъй като за последната вече не бяха необходими такива ресурси, колегите му
получиха заповеди да се приберат по домовете си. Накрая помолиха и него да си отиде и той с и
отиде.
Кийт отвори очи и се изправи. „И ето ме тук.―
Огледа се и за пръв път забеляза колко много си прилича тукашното гробище с онези, които беше
виждал във Виетнам. Гробищата там бяха единствените равни терени в иначе заблатените оризища, в
които взводът му често се заравяше на нощни отбранителни позиции. Това беше оскверняване на
гробовете, разбира се, но пък иначе си беше добра тактика. В един такъв момент, до като взводът му
се окопаваше, до него се бе приближил престарял будистки монах и му беше пожелал „да живее в
интересни времена―. Младият лейтенант Ландри го беше приел като някаква благословия и едва по-
къс- но научи, че това е древно проклятие. И още по-късно го разбра.
Слънцето бе залязло, но луната осветяваше нивите навред докъдето му стигаше погледът.
Царуваше покой, възд ухът ухаеше на хубава земя и зърно. Беше една от онези нощи, които остават в
паметта на човек завинаги.
Той слезе от хълма и закрачи между редовете царевица. Спомни си първия път, когато баща му
беше насадил четиридесет акра царевица пробно - когато царевицата взе да надига стъбла, Кийт бе
очарован. Тя бе оформила един невероятен лабиринт, цели акри високи зеле ни стени, вълшебен свят
за него и приятелите му. Те си играеха на криеница, измисляха си нови игри, прекар ваха часове,
губейки се из гъстата шума, като се преструваха, че там някъде ги дебне опасност. Нощем полята
караха сърцата им да тръпнат от страх - често им се случваше да спят под открито небе, между
редовете, и тогава не изпускаха от ръцете си ловните пушки. Поставяха постове през нощта, с нерви,
оголени до крайна степен.
„Всички бяхме просто пехотинци на обучение― - помисли той. Не знаеше дали това е биологическо
или са културни спомени от дните, когато това място е предс тавлявало западната граница. „След като
ни липсваше всякаква опасност, ние трябваше да си я създадем, ние възкресихме отдавна измрелите
индианци, заселихме диви зверове в царевичните ниви и си създадохме зло деи. И тогава, когато се
появи реалното бедствие — войната - повечето от нас бяха готови.― Точно това ги беше сполетяло
двамата с Ани през 1968 година. Той беше наясно, че може да учи заедно с нея, можеха да се оже нят
и да имат деца, също както много от колегите им. Но той вече беше програмиран за нещо друго, и тя
го разбираше. Тя го пусна, защото знаеше, че известно време той иска да съсича змейове. Случилото
се след това представляваше серия пропуснати възможности, мъжка надменност, женски резерви,
несполуки в общуването им и просто лош късмет и изтърван момент. Да, двамата дейс твително бяха
любовници, обречени на нещастна съдба.
9.
Целия ден валя. Не беше от онези летни бури, връхлитащи от запад или югозапад, които
профучаваха и си отиваха след броени минути, а студен непрестанен порой откъм езе рото Ери, с
вкуса на есента. Дъждът беше добре дошъл, защото царевицата още не беше готова - щеше да узрее
някъде между Деня на Вси светии и и Деня на благодарността. Кийт си помисли, че ако остане
дотогава, ще предложи помощта си на Мюлерови и Дженкинсови за прибирането на реколтата. Тия
дни машините вършеха почти цялата работа, но един здрав мъж, който се шляе без работа по време
на жътва, се считаше за най-големия грешник, директен кандидат за Ада. От друга страна, хората,