които превиваха гръб на полето, съвсем очевидно щяха да бъдат сред спасените. Кийт не беше съвсем
наясно с протестантските добродетели и подозира ше, че повечето от съседите му, с изключение на
тези от германски произход, също не са, но за да избегнат неприятностите, повечето хора действаха
така, сякаш бяха сред спасените, пък и във всеки случай Кийт искаше пак да вземе участие в жътва.
Имаше доста работа за вършене в къщата, така че дъждът му беше добре дошъл. Беше си направил
списък с най-належащите ремонти: водопроводни, по електрическата инсталация, разпрани мрежи
срещу комари и мухи, разхлабени и клеясали панти. Баща му беше оставил цялата си дърводелска
работилница заедно с инс трументите и машините в избата.
Кийт откри, че изпитва наслаждение от дребните ремонти, които го даряваха с чувство на добре
свършена работа - нещо, което не беше изпитвал от години.
Първо се захвана е подмяната на всички каучукови уплътнения по крановете в цялата къща. Това
може и да не беше сред нещата, с които да се занимават бившите служители от разузнаването, но
беше достатъчно механично, за да му осигури време за размишления.
Седмицата премина без премеждия; той си отбеляза, че полицейските коли вече не курсират
покрай къщата му. Това съвпадаше с отсъствието на Ани от града, а и доколкото му беше известно,
Клиф Бакстър също бе заминал за „Боулинг Грийн―, макар че той се съмняваше в това. Съмняваше
се, защото персона като Бакстър беше като стъкло за него. Клиф Бакстър не беше пълно отрицание на
интелекта в духа на най-лошите традиции на дребните американски градчета, но и на лично ниво кра-
кът на Бакстър никога не би стъпил на място, където жена му бе прекарала четири от най-хубавите си
години през живота преди брака.
Почти всеки друг мъж на мястото на Бакстър би бил поне доволен, че съпругата му е имала само
един приятел по времето си в колежа и не е прекарала целия футболен отбор. Клиф Бакстър обаче
явно считаше половия живот на жена си преди брака за нещо, което не трябва да му дава покой.
Разбира се, съпругата на мистър Чудо не трябваше да има никакъв живот преди брака си с него.
Кийт бе мислил дали да не отиде до „Боулинг Грийн―. Какво по-добро място да се срещнат? Но тя
бе казала, че ще се отбие на връщане. А и винаги съществуваше вероятността Клиф Бакстър да е
тръгнал с нея, за да я държи под око и да е сигурен, че ще вгорчи престоя и, докато тя развежда
дъщеря им по градчето и университета. Кийт можеше да си представи вида и мащаба на диску сиите,
развихрили се в дома на Бакстър, след като младата Уенди Бакстър бе заявила, че е кандидатствала и
е била приета в майчината си Алма Матер.
Кийт разбираше и другото - че сега, след като и синът, и дъщеря и вече са студенти, Ани Бакстър
ще се замисли над някои неща. Бе му намекнала за това в едно от предишните си писма, но бе
споменала само, че взема мерки за приключването на доктората си, или да си на мери работа на цял
работен ден, или да се захване с нещо, които е отлагала прекалено дълго.
Може би в работата се съдържаше някакво изначално предначертание, както бе проповядвал
пастор Уилкс, и животът в края на краищата не беше онзи хаос, който изглеждаше на пръв поглед. В
края на краищата, не беше ли съвпаднало по време завръщането на Кийт в Спенсървил с опразненото
гнездо на Ани Бакстър? Но това съвпадение на събития не беше съвсем чудесно сте чение на
обстоятелствата - Кийт знаеше от писмата на Ани, че Уенди се кани да постъпва в колежа, което на
подсъзнателно ниво бе послужило като някакъв подтик за завръщането му. От друга страна,
форсираното му уволнение можеше да се случи две или три години по-рано, или пък две или три
години след настоящия момент. Това обаче, което беше по-важно, беше фактът, че той бе готов да
предприеме стъпки към промени в живота си, а по тона на предишните и писма, тя отдавна бе
стигнала до този извод. Така че това просто съвпадение ли беше, подсъзнателно планиране или чудо?
Без съмнение по малко от всяко.
Той се разкъсваше между действието и бездействието, между изчакването и действието.
Обучението в армията го бе научило да действа, а обучението му в разузнаване то го бе научило на
търпение. „Има време за сеитба, има време за жътва― - казваше проповедникът в неделното му
училище. Един от инструкторите му в разузнавателната школа бе добавил: „Пропусни едно от двете и