си загубен.―
- Амин.
Кийт довърши ремонта на последната чешма и се отби да си измие ръцете в кухнята.
Бе приел поканата да се отбие на гости на барбекюто на Празника на труда в къщата на леля си
Бети. Времето беше хубаво, пържолите бяха превъзходни, сала тите бяха домашни, а сладката
царевица, която бе узряла дълго преди фуражната, беше току-що откъсната от стеблата.
Бяха дошли някъде към двадесетина души, повечето от които Кийт или бе познавал, или поне бе
чувал за тях. Почти всички изглеждаха страшно състарени, кое то направо го ужаси. Имаше и куп
деца и по-големите момчета проявиха интерес към живота му във Вашингтон, като всички искаха да
разберат дали е бил в Ню Йорк. Париж, Рим, Лондон, Москва и всички други места по света им
изглеждаха толкова отдалечени, че никой не прояви дори и минимално любопитство. Що се отна ся
до работата му, почти всички бяха чували родителите му да казват, че синът им работи в
дипломатическия корпус. Не всички бяха наясно какво точно означава това, но едва ли някой б и
проумял и какво означава последната му служба в Съвета за национална сигур ност; в действителност
Официален празник в CAЩ и Канада, първият понеделник на септември. - Б. пр.
след двадесет години във военното разузнаване, разузнавателната агенция към минис терството на
отбраната и Съвета за национална сигурност самият Кийт с всяко повишение все по-малко разбираше
какво точно върши. Когато беше оперативен работник, шпионин, всичко беше кристално ясно.
Колкото по-нагоре се изкачваше но стълбата, толкова по-замъглена ставаше картината. Той бе
заседавал на конференции в Белия дом с хора от съвета по външното разузнаване, Централното
разузнавателно управление, Бюрото по ра зузнаване и изследвания, Групата за специални проучва ния ,
Агенцията за национална сигурност - да не се бърка със Съвета по национална сигурност - и още
десет други разузнавателни групи, включително бившите му работодатели, Разузнавателната агенция
към военното министерство. В света на разузнаването многократното подсигуряване беше прието за
максимална сигурност. Как биха могли петнадесет или двадесет разузнавателни агенции от всякакъв
калибър да пропуснат нещо - каквото и да било - от изключителна важност? Много лесно.
През седемдесетте и осемдесетте години водите бяха много мътни, но поне всички течаха в едно и
също направление. Някъде около 1990-а те не само се размътиха още повече, ами и замряха. По
мнението на Кийт на него му бяха спестени пет години пълно объркване. Последното му назначение
беше в комитет, който сериозно замисляше таен план за пенсиониране на бивши шефове на КГБ.
Един от колегите му го описваше като „нещо от рода на плана „Маршал― за бившите ни врагове―.
Само че в Америка.
Така или иначе, Празникът на труда приключи с бейзболен мач по сумрак в двора на леля Бети и
Кийт прекара деня много по-приятно, отколкото се бе надявал.
Единственото неудобство се бе получило в резултат на присъствието на три самотни жени: една
трета братовчедка, Сали, неомъжена жена на тридесет години с тегло над 85 килограма, но много
сладка, и две разведени, Джени, с две деца, и третата за лош късмет с име Ан, без деца, и двете вече
прехвърлили 35 години, но и двете с приятна външност. Той имаше ясното усещане, че не са дошли
заради домашно приготвените салати.
В действителност Джени беше умна, мъжкарана, биваше я в бейзбола и беше страхотна с децата.
Кучетата и децата често бяха много по-добри съдници за характера на даден човек, отколкото
връстниците му, както бе разбрал през годините Кийт.
Джени му беше съобщила, че ходи по къщите да почиства за някой и друг долар и че може да и се
обади, ако има нужда от помощ. По тези краища човек, прехвърлил четиридесетте и все още ерген,
винаги биваше причина за известна загриженост. Кийт нямаше представа какви мисли се въртят из
главата на Джени по този повод, но не подлагаше на съмнение желанието и да влезе в живота му.
Все пак, по някакъв странен начин, Кийт чувстваше, че е длъжен да бъде верен на Ани Бакстър.
Той нямаше проблем с това, а и не би имал по никакъв друг начин. От друга страна, благоразумието
му диктуваше да демонстрира някакъв интерес спрямо други жени най-малкото, за да накара хората
да не мислят за Ани Бакстър и Кийт Ландри. Така че си записа телефонния номер на Джени ,