че никога няма да свършат.
- Знаехме, че ще им дойде краят и на тях.
Джефри кимна в знак на съгласие.
- Все я каня да се отбие да му ударим по ед но т римата с Гейл, но тя все ми отказва. Отначало м и
беше много криво, но с времето започнах да подочувам това-онова за съпруга и. Той е от онези,
фюрерите, нали разбираш какво искам да ти кажа? Както и да е, веднъж ги зърнах на някаква
благотворителна вечер в болницата в Елкс Лодж и Ани си беше все така очарователна, както вина ги,
а онзи нацист, съпругът и, я гледаше така, сякаш всеки момент се кани да атакува сборище на
наркотрафиканти, разбираш ли какво искам да ти кажа? Неандерталец! Направо щеше да се пръсне
като презрял домат, че жена му разговаря с мъже, женени мъже, за Бога, лекари, адвокати, от този
род. Тя всъщност не правеше нищо и той трябваше да е щастлив, че жена му е це нтър на внимание в
залата — та нали той има въпиюща нужда от обществено внимание. И в един момент просто я
издърпва за ръката и я изтегля от залата. Виж, аз може и да съм социалист и привърженик на равенст -
вото, но също така си падам и доста сноб и когато видя една добре възпитана, завършила колеж жена
да се мъкне с такова нищожество от... хей, къде отиваш?
- В банята.
Кийт влезе в банята и обилно си наплиска лицето със студена вода. Погледна се в огледалото.
Вярно, бе имал късмета да се роди с нормални гени и в момента не се различаваше особено от
снимките си в колежа. Джефри обаче се бе променил невероятно. Зачуди се как ли изг лежда Ани.
Джефри я беше виждал, но Кийт не изпит ваше желание да го разпитва за нея. Така или иначе,
нямаше голямо значение как изглежда. Той се върна на верандата и седна.
- Откъде разбра, че съм се върнал?
- О... Гейл го чула от някого. Не м ога да си спомня от кого. - Джефри побърза да се върне на
интересуващата го тема. - А тя изглежда отлично.
- Гейл?
- Ани. - Джефри се изкикот и. - Б их ти дал кураж да се пуснеш натам, Кийт , ама онова копеле ще те
пречука, ако те пипне. Той знае, че е извадил страхотен късмет, и ще се бие със зъби и нокти за нея.
- Значи „Ант иох―, сред правилно ориент ираната полит ически тълпа. И ти се намираше в Рая.
- Е... сигурно съм бил там. Двамата с Гейл изкарахме няколко наист ина славни годинки там.
Организирахме протести, стачки, опустошавахме пункта за донаборни ците за Виетнам в града. Беше
вълшебно.
- Страхотно - изсмя се Кийт. - Аз си залагам задника в джунглата, а вие тук пръскате попълненията,
дето трябва да ме сменят.
- Беше нещо неповторимо - изсмя се и Джефри. — Иска м и се да беше тогава с нас. Господи,
пушехме толкова много марихуана, че можехме с нея да проснем и слон на задника му, изчукахме
половината студентки и женската част от преподавателския персонал, ние...
- Искаш да кажеш, че си чукал и чужд и жени ли?
- Ами че как? Ти направо пропусна фиестата, докат о гниеше там сред блатата.
- Но... виж, аз съм селско чедо... не бяхте ли жене ни?
- Да, нещо от тоя род. Виж, нямаше нач ин: трябваше да бъдем заради къщата, пособията, ей т ия
неща. Вярвахме в свободната любов. Гейл все още твърди, че тя е авторът на израза „Прави любов, не
война.―. Хиляда деветстотин шейсет и четвърта, така казва тя. Дошло и наум в някакво видение. Най-
вероятно предизвикано от дрога.
- Хвани си някой адвокат спец по делата за авторско право.
- Да. Така или иначе, отхвърляхме всички буржоаз ни ценност и на средното съсловие, загърбихме
религията, патриотизма, родителите и всичко останало. - Той се приведе към Кийт. - Всъщност ние
всички бяхме прецакани, но пък бяхме щастливи и вярвахме. Не на всичко, разбира се, но на голяма
част от него. Наистина не навиждахме войната.
- Да, и аз не бях по-различен от теб тогава.
- О, хайде, Кийт, не се самозаблуждавай.
- Това не беше полит ика за мен. Просто Хък Фин си играеше на война с оръдия и картечници.
- Умираха хора.
- Разбира се, че умираха, Джефри. Още плача за тях. А ти?
- Не, но никога не съм искал да ум ират. - Той стисна Кийт за лакътя. - Виж, хайде да му сложим
пепел. Никой не дава вече пет пари за това.
- Сигурно си прав.
Взеха си по още една бира и се залюшкаха на столове те. Кийт си помисли, че след още двадесет
години ще се завиват с одеяла в столовете, ще пият ябълков сок и ще говорят за здравето си и
детските си години. Че годините между началото и края, годините на секс, страст, жени, политика и