борба ще бъдат нещо съвсем мъгляво, почти в забрава. И все пак се надяваше, че няма да е така.
- Колко от нашите от Спенсървил бяха в „Боулинг Грийн―? Аз, т и, Ани, оня образ, дето беше по-
голям от нас... Джейк се казваше, нали?
- Точ но. Оттам замина за Калифорния. Повече не се обади. Беше и онова маце, Барбара Евънс,
много готино парче беше. Замина за Ню Йорк и се омъжи за някакъв червив с пари. Видях я на
юбилейната ни среща на двайсетгодишнината.
- На гим назията в Спенсървил или на „Боулинг Грийн―?
- На „Боулинг Грийн―. Аз така и не се наканих да от ида на някоя среща от гимназията. А ти?
- Не.
- Онова лят о просто го изтървахме. Хей, д огод ина ще дойда, стига само и ти да си там.
- Можеш да разч иташ.
- Там беше и още едно момче от гим назията ни. Джед Пауел, две години след нас. Спом няш ли си
го?
- Разбира се. Родителите му държаха магазинче в гра да. Как я кара?
- Раниха го в главата във Виетнам. Върна се, изкара няколко много тежки години и умря.
Родителите ми бяха близки с техните. Двамата с Гейл отидохме на погребението му и раздадохме
антивоенна литература. Много гадно постъпихме.
- Може би.
- Нещо се размекваш или си пиян?
- И двете.
- И аз - каза Джефри.
Поседяха малко в тишина, после заговориха за. семействата, после се прехвърлиха на Спенсървил
и „Боулинг Грийн―. Разказваха си истории и си припомняха стари приятели, измъкнати от избата на
времето.
Свечеряваше се. Дъждът продължаваше да вали.
- Почти всеки човек, с когото съм се познавал, е седял на тази веранда - каза Кийт.
- Да т и кажа, Кийт , не сме още съвсем одъртели, а се чувствам така, сякаш сме заобиколени с
призраци.
- Знам какво имаш предвид. Може б и не трябваше да се връщаме тук, Джефри. Защо се върна?
- Не знам. Тук е по-евт ино. Не сме м ного доб ре във финансово от ношение. Забравихме за парите в
старанията си да произвеждаме малки радикалчета. - Той се изсмя. - Дори се наложи да купувам
акции от отбранителната промишленост.
- В момента не са от най-добрите капиталовложения. Работ иш ли нещо?
- Преподавам на деца от гим назията. Гейл също. Тя е в състава на градския съвет за един долар
годишно.
- Поднасяш ме! Та кой б и гласувал за привърженик на ком унист ите?
- Опонента и го спипаха в мъжката тоалетна с няка къв педал.
Кийт се засмя, после каза:
- Какъв избор само за Спенсървил!
- Да. През ноември и изт ича мандатът. Бакстър и се точи страшно.
- Не съм изненадан.
- Внимавай с тоя тип, Кийт. Той е опасен.
- Аз спазвам законите.
- Това няма никакво значение, приятелю. Този човек е тежко болен. В главата.
- Тогава направи нещо за него.
- Опитваме се.
- Опитвате се? Не беше ли ти ч овекът, койт о се мъчеше да събори правителството на САЩ?
- Онова беше фасулска работа - изсмя се Джефри. - Пък и беше толкова отдавна...
Нощни пеперуди започнаха да се блъскат в замрежените прозорци, столовете скърцаха. Кийт
отвори и последните две бири и подаде едната на Джефри.
- Не мога да разбера защо сте зарязали д обре платената преподавателска работа.
- Ами... как да ти кажа, ставаше нещо много гротескно.
- Какво именно ставаше гротескно?
- Всич ко. Гейл преподаваше социология, а аз им четях Маркс, Енгелс и други мъртви бели
европейци. Седях си в кулата от слонова кост, разбираш ли, и не можех да видя какво става в реалния
свят. Срутването на комунизма ме свари съвсем неподготвен.
- Мен също. А като си пом исли човек, че ми даваха заплата, за да предотвратявам изненадите.
- Така ли? Да не си б ил нещо като шпионин?
- Няма значение. Твоите герои бяха колоси на глине ни крака. И после какво стана?
Джефри се ухили.
- Ами... не знаех дали т рябва да пренапиша лекциите си, или да подложа на преоценка живота си.
- И?
- Както и да е, лекциите м и нямаха кой знае каква посещаемост, и докат о навремето бях в
авангарда на социалната мисъл, изведнъж се озовах на опашката. Господи, не можех вече дори и да
чукам. Искам да кажа, сигурно вече съм прекалено дърт за студентките, но... това е повече в горната
глава, отколкото в долната... Знаеш ли какво става последните години? Сега са измислили цял куп
простотии за сексуално поведение, можеш ли да си представиш?... Господи, казват ти, че трябва да
искаш устно разрешение за всяка своя стъпка: „Мога ли да разкопчея блузата ви? Мога ли да в и
разкопчея сутиена? Мога ли да ви хвана за гърдите?― - Той се изсмя. — Без майтап. Можеш ли да с и