представиш това, когато бяхме студенти? Господи, само да го дръвнеш и го нанизваш. Е, ти не беше
от тях, но... така или иначе, Гейл също бе поизостанала. Потенциалните и студенти всички се
записваха масово да учат за феминизма, за афро-американска история, за философията на
амероиндианците, за капитализма на новата епоха и все от тоя род. Никой вече не се интересува от
чистата социология. Тя се чувстваше... като част от системата. Господи, тази страна промени ли се,
или какво?
- Не е задължително „Ант иох― да представлява точна извадка за страната.
- Може и да си прав. Господи, няма нищо по-загубено от един революционер, който вече не може
да изпитва тръпката. Революцията винаги изяжда децата си. Разбрах го преди тридесет години.
Просто не очаквах толкова скоро да отпадна от менюто.
- Да не те изритаха?
- Не. Те не правят така. Двамата с Гейл просто ед на сут рин се събудихме и взехме решение.
Отказахме се по принцип. Глупаво.
- Не, никак не е глупаво. Де да можех и аз да кажа същото за себе си. Иска ми се да бях постъпил
като вас. Мен обаче ме изритаха.
- Защо? Съкращения ли?
- Аха. Цената на победата се казва „безработица―. Иронич но.
- Да, така е, но вие спечелихте. Сега повече не мога да се надявам на социалист ическия рай на
земята. - Той допи бирата си и смачка кутията. - Политиците са мръсници. Те разделят хората.
- И аз това ти казвам.
Кийт се замисли над думите на Джефри. Двамата бяха преживели по различен начин г одините си и
вярваха в различни неща, и очевидно не бяха имали нищо общо през последната година в колежа.
Всъщност и двамата имаха повече общо, отколкото знаеха.
Защото бяха играли заедно като деца, в един и същи училищен двор, и в един ден бяха постъпили в
един и същи колеж. Всеки считаше себе си за честен човек и може би за идеалист, и всеки вероятно
вярваше, че прави всичко възможно по силите си за човечеството. Бяха служили в различни армии,
докато останалите през това време бяха стояли настрана. Но накрая и двамата се бяха оказали
заблудени, използвани и злоупотребени от различни системи. И въпреки всичко отново се бяха
събрали, старите спенсървилски момчета, изпили толкова много бири на предната веранда.
- И двамата ни зарязаха в купч ината лайна на историята, приятелю. И двамата сме безполезни
останки, загубили войната.
Джефри кимна.
- Да. Можем ли да изживеем останалите си тридесетина години правилно?
- По всяка вероят ност - не. Но няма да повт орим грешките си.
- Вярно, но м иналото ни тежи на гърбовете, Кийт. Плъзнаха слухове, че двамата с Гейл сме били
червени, което не беше съвсем вярно, но това не подпомогна пре подавателската ни работа. Искам да
кажа, какво трябва да направим? Да постъпим в някоя църква? Да ходим на четвърти юли облечени в
червено, бяло и синьо? Да се регистрираме като републиканци?
- Да не дава Господ.
- Точ но така. Ние сме си още радикали. Не можем да се променим.
- Да, и на теб това т и харесва. Точ но затова си тук. Твоята постъпка в „Ант иох― е нищо. Тук обаче
ти си странен и опасен.
Джефри се плесна по коляното.
- Точ но така! Това място е в примката на времето. Харесва ми. - Той погледна Кийт. - А ти? Знаеш
ли защо си тук ти?
- Мисля, че знам.
- И защо?
- Ами... Аз съм обръгнал циник. Не мисля, че тук си имат представа какво представлява изобщо
цинизмът, така че съм тук, за да възстановя доброто си храносмилане.
- Да. Цинизмът - това е хум ор при лошо здраве. X. Дж. Уелс. Надявам се да се оправиш.
- Аз също.
- Може пък да се излекувам от идеализма си. Знаеш ли кой е идеалист? Това е ч овек, койт о
забелязва, че розата ухае по-добре от зелето, така че си мисли, че от нея ще стане и по-добра салата.
Точно това ми е пробле мът. Точно затова съм пълна развалина, безработен и социален изгнаник. Но
не съм циничен. Има все още надежда.
- Господ да те благослови. Мога ли да кажа това на атеист?
- По всяко време. Влезе ли в някоя църква?
- Не.
- А трябва.
- Джефри, т и ли си това?
- Да... Видях м ощта на религията в Полша, в Русия... Не съм съгласен с нищо от нея, но съм виждал
какво изцеление донася на заболелите души. Имаш нужда от известна доза.
- Може би.
Джефри несигурно се изправи на крака.
- Виж, т рябва да си тръгвам. Вечерята вече е сложе на. Ела ни утре вечер на гости. Гейл м ного иска
да те види. Още сме вегетарианци, но можеш да си донесеш любимото прасенце или нещо от сорта.