целувате по същия начин.
- Същият си си - изсмя се тя.
- Де да бях. - Всъщност той се знаеше с нея едва от последната година в колежа, когато Джефри
започна да излиза с нея, и почти нямаше спомени за външността и, защото тогава тя бе сухолицо,
мършаво, с бабешки очила, дългокосо и без грим, облечено като селянка босоного момиче на своето
време. Сега всъщност пак беше със селска рокля, може би оригинално изделие, косата и беше все
така дълга, и пак беше обула обувките си на бос крак. Кийт се зачуди дали не трябваше и той да се
облече по модата на шейсетте за случая. Тя си беше все така кльощава и без сутиен, както личеше
под тясната и рокля. И тогава не блестеше с особена красота, и сега също, но тогава, както и сега, с и
оставаше секси. Той и връчи чадъра.
Джефри го забрави у дома.
- Цяло чуд о е, че все още пом ни къде живее. Разбрах, че сте си изкарали доста добре.
- Така е.
Тя го хвана под ръка и тръгна с него към къщата.
- Джефри м и каза, че си б ил шпионин.
- Вече сдадох плаща и кинжала.
- Добре. Тази вечер никаква полит ика. Само спомени за едно време.
- Трудно е да отделиш ед нот о от другото.
- Не е лъжа.
Влязоха през една разнебитена дървена врата с мрежа против комари и се озоваха в една почти
необзаведена всекидневна, осветявана единствено от залязващото слънце. От това, което Кийт
можеше да различи в полумра ка, мебелите представляваха нещо от рода на тези на европейските
модерни минималисти - сигурно пристигаха в Щатите в контейнери и с лошо преведени от швед ски
инструкции.
Гейл захвърли чадъра в един ъгъл, после прекосиха трапезарията, обзаведена със същите мебели, и
се озоваха в голямата к у х ня , смесица от оригинална селска кухня с обновявания на
принадлежностите от петдесетте. Кийт остави виното върху плота и Гейл извади бутилките от
торбата.
- О, ябълково и грозд ово вино! Обожавам ги!
- Малко майтап от моя страна. Но съм донесъл и ед но добро „Киант и―. Спом няш ли си Джулио,
онова италианско селце до студентското градче?
- Как бих могла да го забравя? Калпавите спагет и преди да поч нат да им казват паста, карираните
покривки за маса и разтопените свещи, забучени в оплетените бутилки „Кианти―... Какво ли е станало
със сламата?
- Добър въпрос.
Тя пъхна ябълковото и гроздовото вино в хладилника и му подаде тирбушон да отвори бутилкат а
„Кианти―. Намери две чаши и той наля вино. Чукнаха се и тя каза:
- За „Боулинг Грийн―.
- Наздраве.
- Джефри е отзад, събира билки - каза тя.
Върху готварската печка къкреше голямо гърне, а кухненската маса беше сложена за трима, с един
комат черен хляб в панер.
- Донесе ли си месо? — попита го Гейл.
- Не, но гледах с четири оч и да ударя нещо с колата на идване.
- Отвратително! - изсмя се тя.
- Харесва ли ви тук? — попита я той на свой ред.
- Всичко е наред - вдигна рамене тя. - Спокойно е. Гъмжи от празни ферм и, които се дават под
наем. А и роднините на Джефри са си тук и той се занимава с тях през последните две години. А ти?
Добре ли си тук?
- Засега.
- Тъжен? Отегчен? Щастлив?
- Всичко гореказано. Само трябва да го сортирам.
Гейл напълни повторно чашите и наля една и за Джефри.
- Ела да излезем. Искам да ти покажа град ините ни.
Излязоха през задната врата.
- Имаме си ком пания! — провикна се Гейл.
Кийт зърна Джефри да се изправя и да маха с ръка на петдесетина метра от тях. После тръгна към
къщата. Беше с къси развлечени шорти и фланелка с къси ръка ви. Държеше в ръка плетена кошница ,
пълна с растения - Кийт се надяваше, че са плевели, предвидени за кофата с отпадъци, а не за
трапезата.
Джефри избърса ръката си в шортите и я протегна на Кийт.
- Радвам се да те видя.
- Нормално ли се прибра снощи?
- Разбира се. - Той взе чашата си от ръката на Гейл. - На стари години се превръщам в трезвеник.
Посягаме към трева само при специални случаи.
- Слагаме си старите дрехи, изключваме осветление то, събличаме се, вдигаме го и се чукаме като
луди.
Кийт не коментира; вместо това се огледа.
- Хубава градина.
- Да, ползваме четири акра и всичката царевица, дето успяваме да я откраднем от нивите. Слава
Богу, че съседът сади сладка царевица, иначе щяхме да си хрупкаме фуражна като добичета.
Кийт се огледа преценяващо. Мястото беше по-голямо от средната зеленчукова, градина, която би
обработвал един фермер, и той разсъди, че трапезата на Портърови до голяма степен зависи от него.