- Е, поне аз се завърнах, макар и другите да не са.
Изкачи стъпалата, намери ключа в джоба си, отключи и влезе.
2.
В северния край на Спенсървил, в по-хубавата част на града, на десет цяло и три десети мили от
фермата на Ландри, Ани Бакстър, по рождение Прентис, почистваше приборите от вечерята върху
кухненската маса.
Съпругът и, Клиф Бакстър, допи кутията си бира, с мъка потисна оригването си, погледна
часовника си и обяви:
- Трябва да се връщам на раб ота.
Ани го беше разбрала още много преди съпругът и да и го заяви по факта, че той не бе облякъл
джинсите и тениската си преди вечеря. Беше останал с полицейска та си униформа и си бе сложил
салфетка, за да предпази ризата си от говеждото. Мишниците и кръстът му бяха потъмнели от пот.
Кобурът с пистолета му висеше на стената, а шапката бе оставил в полицейската си кола.
- Кога ще се върнеш? - попита тя.
- О, добре знаеш, че на такива въпроси не отговарям , котенце. - Той се изправи. - Кой може да знае,
по дяволите? Тая работа започва вече да става същински ад. Наркотици и погубени деца.
Ани забеляза, че закопчава колана с пистолета на последната дупка. Ако беше заядлива, щеше да
му предложи да му донесе шилото да пробие нова.
Клиф Бакстър улови погледа и.
- Прекалено добре ме храниш.
Разбира се, че вината беше нейна.
- Можеш да намалиш б ирата.
- А ти можеш да се науч иш да си затваряш устата.
Тя не му отговори. Не беше в настроение да се кара, особено за нещо, за което не даваше и пет
пари.
Тя огледа съпруга си. Въпреки всичкото си наднорме но тегло, той все още изглеждаше добре в
много отношения със загорелите си груби мъжки черти, гъстата кестенява коса и сините си очи,
позагубили доста от блясъ ка си. Външният му вид беше именно онова, което я бе привлякло преди
двадесет години, заедно с чара му на лошо момче и напереността. Той се бе оказал добър лю бовник ,
поне за стандартите на онова време. Беше се оказал също така и приемлив баща, с добри доходи, като
бе направил бърза кариера до началник на полицията. Но не беше добър съпруг, макар че ако някой
му зададеше този въпрос, той би се възмутил.
Клиф Бакстър отвори замрежената врата и каза:
- Не пускай резето какт о направи послед ния път.
Последният път беше година по-рано, бе го направила нарочно, така че да звъни и да чука, за да я
събуди. Беше настроена за лют скандал, но ситуацията бе надхвърлила очакванията и. Онази сутрин
се бе прибрал в четири и оттогава два пъти в седмицата се прибираше все по това време, плюс -минус
по някоя минута.
Разбира се, самото естество на работата му изискваше от него да работи по всяко време, и това
само по себе си не беше причина за подозрения. Но чрез други средства и източници тя бе научила,
че съпругът и кръшка.
Клиф слезе по задните стъпала и нададе вой към четирите им кучета в задния двор. Кучетата
радостно се от зоваха с лай и задраскаха с лапи металната мрежа на клетките си. Клиф отново нададе
вой и после се засмя.
- Да не забравиш да им дадеш остатъците от храната и да ги пуснеш да побягат - инструкт ира той
съпругата си.
Ани не му отговори. Проследи го с поглед как влиза в служебния си автомобил и потегля. После
затвори кухненската врата и я заключи, но не пусна резето.
В действителност нямаше нужда дори и да заключва. Спенсървил си беше достатъчно безопасно
градче, макар че хората се заключваха нощем. Причината, поради която не и се налагаше да затваря
вратата, беше, че съпругът и бе инструктирал полицейските коли да патрулират почти денонощно по
Уилямс Стрийт, на която се намираше къщата им. Обяснението му беше, че на престъпния свят е
известен адресът им и той не иска да и се случи нещо лошо. Зад това всъщност се криеше истина та,
че Клиф Бакстър беше безумно ревнив и подозрите лен.
С други думи, Ани Бакстър беше затворничка в собс твената си къща. Тя можеше да излезе по всяко
време, разбира се, но и най-малката подробност от разходката и мигом ставаше известна на съпруга
и.
Меко казано, това беше унизително. Съседите им от подредената улица с викториански къщи -
лекари, адвокати, бизнесмени - приемаха официалното обяснение за непрестанния полицейск и
контрол с голяма благодарност. Те обаче добре познаваха Клиф Бакстър, така че им беше ясно за
какво става въпрос.