- Мръсно копеле - каза тя.
Отиде до входната врата и погледна през матираното стъкло към улицата. Патрул на кола на
полицейския участък в Спенсървил премина покрай къщата; позна ваше шофьора: младо момче на
име Кевин Уорд, един от любимите фашисти на Клиф. От време на време си фантазираше как кани
Кевин на кафе и после го съблазнява. Възможно беше обаче Клиф по някакъв начин да следи пък
самия Кевин, чрез някоя кола без опознавателни знаци. Тя се усмихна мрачно на собствената си
параноя, която не отстъпваше на тази на съпруга и. В нейния случай обаче параноята си имаше добри
основания. В случая с Клиф беше напълно безпочвена. В сексуално отношение Ани Бакстър беше
вярна съпруга. Вярно, че нямаше голям избор, но пък тя гледаше твърде сериозно на съпружеските си
задължения, дори и съпругът и да имаше свое мнение по въпроса. Понякога обаче в душата и се
надигаха желания, които биха нака рали майка и да се изчерви като домат. Сексуалните пориви у
Клиф идваха на пристъпи, последвани от продължителни интервали безразличие. В последно време
тя започна да посреща безразличието с благодарност.
Патрулната кола продължи по улицата, а Ани влезе в просторната всекидневна. Седна на един
фотьойл и се заслуша в тиктакането на старинния стенен часовник, наследство от дядо и. Синът и
Том се бе прибрал рано в Кълъмбъс, за да си намери някаква временна работа преди да започне
училището, но най-вече за да се махне от Спенсървил и в частност от Уилямс Стрийт, защото и двете
нямаше какво да му предложат през лятото, да не говорим за през остатъка от живота му. Дъщеря и
Уенди беше край езерото Мичиган заедно с групата църковна младеж. Ани бе предложила да тръгне
с тях като придружител, но Клиф с усмивка я бе запитал: „ А теб кой ще те придружава, скъпа?―
Тя огледа стаята, която бе украсила със стари семейни вещи. Клиф едновременно беше и горд, и
саркастичен спрямо вкуса и. Тя произхождаше от много по-известно семейство в сравнение с
неговото и отначало бе положила големи усилия да заличи разликата в произ хода им. Той обаче
никога не я остави да забрави разликата им в социално отношение, като и напомняше, че макар
фамилията и да се слави като страшно умна и с добро възпитание, е без пари, докато неговата е
достатъчно богата, макар и представителите и да са малко недодялани. „И безмозъчни― - добави Ани
наум.
Клиф си падаше много по перченето с обзавеждането, като най-много се пъчеше с ловните си
трофеи в мазето, изрезките от вестниците със статии за него, оръжейната си колекция, трофейната си
къща и трофейната си съпруга. Гледай, но не пипай. Възхищавайте ми се. Възхищавайте се на
трофеите. Клиф Бакстър беше типичен колекционер, помисли си Ани, увредена личност, която не
можеше да прави разлика между съпруга и окачена на стената препарирана глава на елен.
С изумление си припомни колко горда беше навреме то със съпруга си и къщата си и колко много
надежди и оптимизъм бе имала като млада съпруга. По онова време Клиф Бакстър беше мил,
ухажващ я годеник, особено през месеците, предшестващи сватбата им. Дори Ани да бе имала
някакви съмнения относно годежа си - а в интерес на истината тя ги беше имала, - Клиф не и бе дал
никакъв повод да го разтрогне. Обаче още от началото на брака си тя бе забелязала, че съпругът и
просто формално изпълнява задълженията си, имаше някакво разминаване между това, което
правеше, и което казва ше. Един ден тя с примряло сърце установи, че Клиф Бакстър изобщо не е онз и
очарователен палавник, който изгаря от желание да бъде опитомен от някоя добра жена, а всъщност е
граничещ с клинически случай социопат. Скоро обаче той изгуби всякакъв интерес към вялите си
опити да стане нормален. Единственото нещо, което го държеше да не прекрачи прага на лудостта,
беше обществената му ангажираност като страж на реда и закона. Спенсървил бе превърнал лошото
момче в страж на законността и сделката беше наред и за Спенсървил, и за лошото момче, но Ани
живееше в постоянен страх какво би могло да се случи, ако Клиф изведнъж се пре върне в обикнове н
гражданин, без престижа и отговорността на институцията, която представлява. Тя се закле пред себе
си, че в деня, в който той се пенсионира или бъде принуден да подаде оставка, ще избяга.
Замисли се за оръжейната му колекция: пушки, ка рабини, пистолети. Всички оръжия бяха