уведомяваме...―.
След като поразмисли обаче, стигна до мисълта, че те едва ли щяха да се занимават да я известяват.
Каква беше тя на Кийт Ландри? Отдавнашна приятелка, която от време на време му пише писма. Не
беше го виждала от двадесет години и не очакваше да го види повече.
Но може би той беше инструктирал хората си, които да бяха те, да и предадат известието за
смъртта му, ако се случеше така. Може би желаеше да го погребат тук, къдет о почиваха поколенията
негови предшественици. Като мълния изведнъж през съзнанието и се стрелна мисълта, че в същия
този момент тялото му може да лежи в погребалния дом на Гибс. Тя се опита да се убе ди, че това
няма кой знае какво значение; беше тъжна, но с какво можеше да помогне? Един стар любовник е
умрял, ти чуваш новината, обзема те носталгично настроение и се замисляш над собствената си
смъртност, спомняш си младежките години, казваш молитва и продължаваш да си живееш живота. А
може и да отскочиш на погребалната служба, ако е удобно. Жегна я внезапната мисъл, че ако Кийт
Ландри е мъртъв и ако приживе е пожелал тялото му да бъде положено в гробището на Спенсървил,
тя не би могла да отиде на погребалната служба, нито пък би могла да се промъкне краде шком на
гроба му някой ден, без да я забележи бдителното око на поредния и придружител.
Погали кучето. Това беше нейното куче, другите три бяха на Клиф. Кучето скочи в скута и и се
сгуши, а тя го почеса зад ушите.
- Не е мъртъв, Дениз, знам, че не е мъртъв - каза тя.
Ани Бакстър отпусна глава върху облегалката на стола и леко се залюля. Нажежена мълния
проблесна на запад, гръмотевица проехтя над просторните ниви и града, после почти веднага се
изсипа дъжд. Тя се усети, че плаче, и си помисли: „Нали си обе щахме пак да се срещнем.―
3.
Кийт Ландри крачеше из тихата къща.
Далечни негови роднини се бяха грижили за дома му и той не беше в лошо със тояние, особено като
се имаше предвид, че през послед ните пет години в него не бе живял никой.
Кийт бе позвънил преди да тръгне, за да съобщи за прист игането си - бе разговарял с една жена в
една близка ферма, която наричаше леля Бети, макар в действителност да не му беше леля. Искаше
просто да я уведоми да не се притеснява, ако види светлина в къщата или някаква непозната кола и
така нататък. Бе настоял нито тя, нито никой да не се притеснява, но разбира се, ефек тът се бе оказал
точно обратният: къщата бе блеснала от чистота и дъхаше на боров дезинфектант.
Ергените получаваха голямо внимание от страна на местните жени, които считаха за свой дълг да
се грижат за мъже без съпруги. Целта на всички тези грижи според него беше да се демонстрира
предимството да имаш съпруга и помощник в домакинството. За нещастие без платното почистване,
готвенето, ябълковият пай и сладката често препятстваха онова, което те искаха да излекуват.
Кийт влизаше от стая в стая. Нищо не се бе промени ло от последния път, когато го бе видял преди
шест години. Имаше усет и към най-дребните промени, но в същото време предметите изглеждаха
някак сюрреалистични, сякаш в момента сънуваше сън за детството си.
Родителите му бяха оставили по-голямата част от вещите си вероятно като застраховка, в случай че
Флорида не им се понрави, или защото мебелите, килимите, лампите, украшенията по ст ените и
всичко останало бяха също част от къщата, както и дъбовите греди, от които беше изградена.
Кийт знаеше, че някои от нещата в къщата са почти на двеста години, пренесени в Америка от
Англия и Германия, откъдето произхождаха двата клона на предшествениците му. С малк и
изключения, повечето от вещите бяха просто остарели вехтории и Кийт се замисли за пестеливото и
икономично съществуване на едно фермерско семейство в продължение на столетия. Направ и
сравнение с приятелите си и колегите си във Вашинг тон, които допринасяха силно за съвкупния
национален продукт. Заплатите им, също като неговата, се изпла щаха от обществените фондове и
Кийт, който никога не бе успял да се примири с мисълта, че си е в реда на нещата да получаваш
заплата дори и да не произвеждаш нищо, често се чудеше колко ли много хора във Вашингтон се
изхранват благодарение на царевицата, отглеждана от фермерите. Много пъти бе размишлявал на
тази тема. Може би и други от колегите му също си бяха блъскали главата над това, но със сигурнос т