2. Ако пациентът е вентилиран, коригирайте параметрите на апаратната вентилация.
3. Ако пациентът не е интубиран, продължете допълнителното подаване на кислород през последващите 2 h.
4. Проследете виталните параметри през тези 2 И, докато пациентът се стабилизира.
5. Не позволявайте на неинтубирани пациенти да се хранят или пият, докато не премине действието на локалния анестетик. Приблизително 1-2 И след процедурата разрешете на пациента да си пийне малко вода. Ако той не кашля или не се дави със слюнка, възобновете диетата му.
Показания
Таблица 1.1.
Таблица 1.1. Показания за бронхоскопия
Диагностични
Терапевтични
Други
Тъпа гръдна травма Оценка на уврежданията от интубация АтелектазиОстро инхалационно възпаление Рентгенолотична суспекция за тумор Упорита кашлицаДиафрагмални парализиДифузно паренхимно заболяване ХемоптизисМетастична болест с неизвестен първичен фокусБелодробен абсцесПозитивна цитология с нормална рентгенова находкаПарализа на нервус рекуренс Рецидивираща пневмония Сегментарна бронхография Нерезорбиращ се инфилтрат Взимане на култури
Ендотрахеална интубацияОбилна секреция и ателектаза Чужди телаХемоптизисПредоперативна оценка на резектабилносттаБелодробен алвеоларен лаваж при протеиноза
Оценка на регионална вентилация Диагностичен бронхоалвеоларен лаважПлевроскопия
Противопоказания
Бронхоскопия не трябва да се провежда при: неопитен бронхоскопист; пациенти в коматозно състояние; невъзможност да се осигури адекватна оксигена-ция, парциално налягане на кислорода в артериалната кръв (Ра02)трябва да бъде над 60 mm Нд по време на процедурата; невъзможност да се коригира коагулог-рамата при пациенти за биопсия; нестабилизирани сърдечно болни; пациенти с нелекувана симптоматична астма. Макар че при пациенти със стабилна ретен-ция на С02 може да се проведе бронхоскопия без особен риск, то премедикацията и седацията по време на процедурата трябва да се провеждат внимателно.
Усложнения
Когато се прави от опитен специалист, фиброскопс-ката бронхоскопия е твърде безопасна процедура. Смъртността не надвишава 0.1 %, а усложненията 1.8%. Редките летални инциденти са свързани с респираторен арест поради хеморагая, ларинго- или бронхос-пазъм и сърдечен арест поради остър миокарден инфаркт или ритъмни нарушения.
Късните усложнения, наблюдаващи се 24 h след процедурата, са: температура; вазовагални реакции; ларинго- или бронхоспазъм; хипотензия и аритмии; пневмоторакс; проблеми, свързани с анестезията и афония. При някои пациенти могат да се предвидят евентуалните усложнения: при астматици могат да се развият дихателни и сърдечно-съдови усложнения; пациенти с потиснат имунитет са рискови за инфекция; пациенти с хемоптизис - за кървене; пациенти с частична обструкция и ендобронхиални лезии - за пневмония.
Сърдечно-дихателна ресусцитация
Милан Миланов
В ,De Humani Corporis Fabrica“, излязла през 1555 г., Andreas Vesalius за пръв път дава подробно съобщение за „модерното“ съживяване. Той пише:.... трябва да се отвори ствола на трахеята, в кдято да се постави тръба от тръстика, през която ще духате, така че белият дроб да се увеличи и животното да поеме въздух. При слабо дишане в случаите на живо животно дробът ще се раздуе, ще изпълни торакалната кухина и сърцето ще стане силно. Когато дробът дълго време е бил колабирал, биенето на сърцето и артериите изглежда вълнообразно и зловещо, но когато дробът е отново раздут, сърцето става силно. Докато аз правя това и дробът се раздува на интервали, движението на сърцето и артериите не спира...“ Впечатляващо е как Vesalius добре разбира .модерните“ принципи на съживяването и как ясно описва венгтрикулната фибрилация. За съжаление, невъзможността за адаптация към човека забавя приложението на тази техника с 400 години.
Съвременните разбирания за кардио-пулмонална ресусцитация датират от 1966 г., когато са изработени консенсусни стандарти за нейното провеждане. Приетите в Европейската общност и САЩ стандарти са два: Основни мероприятия за поддръжка на живота; Квалифицирани мероприятия за поддръжка на живота.
Основни мероприятия за поддръжка на живота
Добре известно е, че ефикасната кардио-пулмонална ресусцитация се основава на изкуственото доставяне наоксигениранакръввобщото((и1стемно)|фъвообраще-ние в обем, достатъчен да съхрани функциите на жизнено важни органи и в същото време да позволи бързото възстановяване на спонтанното кръвообращение. Двата компонента на кардио-пулмоналната ресусцитация (вентилация и перфузия) ще бъдат разгледани в светлината на съвременните разбирания.