Контрол на дихателните пътища и вентилация
Тези мероприятия са с приоритетно значение. Техниките, които се прилагат, зависят от клиничната обста
новка. В извънболнична обстановка или екипите дежурни по болница започват обикновено .уста в уста или уста в нос“ или масково обдишване. За контрол на дихателните пътища първоначално се прилага тилна флексия с издърпване на долната челюст. Епигтютасът, а не езикът, е основната причина заобструкция на горните дихателни пътища при болни в безсъзнателно състояние. Препарати от трупове показва точния механизъм на тази обструкция (фиг. 1.5.).
•«. 1.5. Нщичи разрез и ирака. ишN дпатвшге nw л
Изместването на хиоидната кост повдига и измества напред епиглотиса от неговата обструктивна позиция. Поради прикрепянето на епиглотиса към хиоидната кост с лигамент той може да бъде повдигнат напред чрез мануален прийом, който измества самата кост напред.
За да не се създават високи налягания в дихателните пътища, а с това и намаляване вероятността от прекомерно отваряне на хранопровода, се набляга на бавна инспираторна фаза (1-1.5 s) при пациенти, които не са интубирани по време на ресусцитацията. При провеждането й от двама души след всеки 5 притискания на гръдния кош се вмъква задължителна пауза, за да се осигури време за безопасна и ефикасна вентилация при относително ниски инспираторни налягания.
Ендотрахеална интубация
Това е обичайният метод за поддържане на дихателните пътищд. Поради доказаната си ефикасност, този метод е стандартен и се използва от всички (лекари, среден медицински персонал, парамедици) в областта на спешната медицина, при кардиак арест, в извънбол-нични и болнични условия. Интубацията трябва да се предхожда от вентилация с различни приспособления: Амбу-маски с клапи или различни респиратори с позитивно налягане, снабдени с кислороден източник или обикновени лицеви маски с или без еднопосочна клала.
Съществуват няколко алтернативи при трудна или невъзможна интубация: езофагеален обтуратор-възду-ховод; езофагеално-стомашна сонда-въздуховод, които могат да се въведат .на сляпо“ за осигуряване на свободни дихателни пътища. В последно време се използва езофгзално-трахеална комбинирана тръба, която обединява функционалните характеристики на езофагеал-ния обтуратор-въздуховод и ендотрахеалната тръба (фиг. 1.6).
Тя се въвежда обикновено на сляпо и попада в
Фиг. 1.6. Еяфагеино тракана комбинирана тръба
хранопровода. С раздуване на фарингеалния балон и дисталната маншета, пациентът се вентилира през отворите на езофагеалния лумен. Ако тази тръба попадне в трахеята, то вентилацията се осъществява през другия лумен. Нито едно от тези приспособления не може да замести интубацията, а само служи за временно осигуряване на дихателните пътища преди поставянето на ендотрахеална тръба. Ако тези приспособления и техники са безуспешни, се преминава към кониотомия.
Притискане на гръдния кош
Доставянето на оксигенирана кръв по време на кардиак арест основно зависи от ефикасността на притискане на гръдния кош. Препоръчваната честота е 80-100. min'1 с дълбочина 3.3-5.2 cm (достатъчна да създаде палпаторно осезаем пулс на сънната или феморалната артерии). Съотношение притискане-отпускане трябва да е 50:50. Макар да бе доказано, че откритият сърдечен масаж осигурява по-добра хемодинамика, прилагането му е ограничено от изискванията за инвазивност.
В продължение на много години се считаше, че кръвотокът при притискане на гръдния кош е резултат от притискане на сърцето между гръдната кост и гръбначния стълб. Това беше наречено „механизъм на сърдечната помпа“. Последващите изследвания доведоха до откриването на алтернативен механизъм за възстановяване на кръвотока, а именно „гръдната помпа“.
„Класическите“ предположения относно кръвотока при притискане на гръдния кош доказваха, че при притискане на сърцето между стернума и гръбначния стълб се предизвиква изхвърляне на кръвта в системното и белодробното кръвообръщение.
Поводът за промяна в разбиранията е наблюдението, че при изкуствена вентилация с позитивно налягане се създават значително по-високи системно и интратора-кално налягане, отколкото при притискания без вентилация и че всички маньоври, повишаващи интраторакални-те налягания, повишават системното и белодробното налягане и поток.