Поставяне на въздуховод на Guedel се препоръчва само при пациенти в дълбока кома или при такива с потиснати фарингеални рефлекси.
Поставянето на въздуховод на Guedel е относително противопоказано при травми на пода на устната кухина, фрактури на твърдото небце и предната черепна ямка.
Назотрахеална тръба на Wendel. Предизвиква по-малко травматизиране на епиглотиса и фаринкса и е показана при пациенти, излизащи от кома, при които се очаква възстановяване на съзнанието. Вариант на въздуховода на Guedel е тръбата на Safar - мундщук за провеждане на обдишване „уста в уста“.
Масково обдишване. На разположение има различни видове маски. Критерий за правилен избор е плътното прилепване на маската към лицето. С последните три пръста на лявата ръка се повдига долната челюст така, че езикът да не се прехапе между зъбите. Маската се поставя и фиксира плътно към лицето с палеца и показалеца на лявата ръка. При силно притискане могат да се наранят носът, областта на п. trigeminus и n. facialis, особено ако маската приляга високо към очите. След правилно поставяне на маската с Амбу-балон или портативен респиратор може да се извършва асистирано или контролирано обдишване с честота от 10 до 14 min"'.
При обдишването с маска трябва да се внимава за инспираторното налягане (не по-високо от 20 cm Н20), защото високото налягане може да превиши тонуса на кардиалния сфинктер и инспираторния въздух да проникне не само в белия дроб, но и в стомаха, да предизвика регургитация или повръщане и стомашното съдържимо да бъде втласкано в белия дроб. Това е особено опасно при болни в кома, при които може да настъпи „тиха“, незабелязана регургитация и аспирация. За предотвратяване на това усложнение към маската може да се постави експираторен вентил, с който инспираторното налягане да се дозира до 20 cm Н20.
При наличие на механично препятствие в областта на ларинкса или невъзможност за ендотрахеална ин-тубация се предприема спешна кониопункция и кони-отомия или микротрахеостомия с поставяне на специални тръби за инсуфлация на кислород.
От основна важност, преди възприемане на който и да било метод за поддържане на проходимостта на дихателните пътища е осигуряването на тоалет на назофаринкса. Това може да бъде осъществено механично с тупфери или марлени тампони и инструментално с аспирационни помпи и широки, меки и атравма-тични флексибилни катетри. Дълбоката аспирация във фаринкса при частично запазени рефлекси може да бъде опасна заради провокиране на повръщане и попадане на стомашно съдържимо, кръв или чужди тела в дихателните пътища. Често пъти само тоалетът на горните дихателни пътища е в състояние да осигури тяхната проходимост и да отпадне нуждата от специалните технически прийоми за това.
Индикации за интубация
Росица Мишева Милан Миланов
Много често мерките за поддържане на свободно проходими дихателни пътища чрез мануални и технически средства са недостатъчни. Това се определя от естеството на травмата или заболяването, когато за извършване на необходимите ресусмитационни мероприятия е необходимо ръцете на лекаря да бъдат свободни, или за обслужването на един пациент трябва да се включи екип от реаниматори и специалисти от други области на медицината; когато е необходимо сепариране на дихателните пътища от храносмилателния тракт; при болни в кома с депресия на дишането или травми и увреди в механиката на дишането и газообмена. Тези състояния налагат трайно владеене и поддържане на дихателните пътища, което може да бъде осъществено само чрез ендотрахеална интуба-ция. Поради тези и ред други причини индикациите за интубация могат да бъдат групирани в пет големи групи:
1. Поддържане проходимсостана дихателните пътища.
2. Тоалет и санация натрахео-бронхиалното дърво.
3. Намалена оксигенация и нарушения в газообмена.
4. Овладяване на тежки гърчови състояния с необходимост от приложение на мускулни релаксанти.
5. Необходимост от изкуствена вентилация.
Ендотрахеалната интубация има както предимства, така и недостатъци. Основните предимства са следните:
Сигурен достъп до дихателните пътища. Предотвратява се обструкцията на дихателните пътища от езика, кръв, ликвор, секрети, стомашно съдържимо или чужди тела. Осъществяването на транспорт или необходимост от поставяне на болния в принудително странично положение, положение по корем, изискват при налична обструкция на дихателните пътища -парализа на нервус рекуренс или едем на глотиса, при анатомични особености - м^1^|^<^г^^тия, липса на екс-пулсия на много зъби, анатомични дефекти на твърдото небце, травми на твърдото небце, челюстите, фрактури в областта на предната черепна ямка, наранявания на пода на устната кухина и нарушени фарингеални рефлекси или коми от различно естество - задължително и сигурно владеене на дихателните пътища. По всяко време и когато е необходимо може да се извърши тоалет на трахеобронхиалното дърво, лаваж и аспирация на бронхиалното дърво или фиброскопска бронхо-скопия и аспирация.