Сигурно предпазване от аспирация в белия дроб. Особено застрашени от това са пациентите с тежки черепно-мозъчни травми, коремни травми и иле-усни състояния. Регургитацията или повръщането и аспирацията на стомашно съдържимо със силно кисело pH е едно от най-тежките белодробни усложнения (синдром на Mendelson) с развитие на белодробен едем и дихателна недостатъчност. То предизвиква остра обструкция на дихателните пътища и опасност от хипоксия. В хода на белодробните нарушения при аспирация на кисело стомашно съдържимо се развива респираторен дистрес синдром (ARDS).
Възможност за контролирана механична вентилация. Контролираната вентилация се прилага както при необходимост от оперативна интервенция, така и в следоперативния или тледаравмааичен период.
Свободно оперативно поле върху главата или гърлото. Свободни дихателни пътища и възможност за изкуствена вентилация при необходимост от прило-
жение на аналгоседация и купиране на гърчови състояния.
Освобождаване ръцете на анестезиолога или ре-аниматора за извършване на други процедури.
Предпазване от допълнителна локапна травма при транспорт, от рефлекторни реакции от сърдечносъдов произход като нежелани вагални рефлекси или хипоксия.
Недостатъци на ендотрахеалната интубация
Отключване на нежелани вагални рефлекси при интубацията - ларингоспазъм, брадикардии ритъ-мни нарушения на сърдечната дейност до кардиак арест.
Травматични поражения на носа, устните, зъбите или алвеоларния гребен, фаринкса, ларинкса, трахеята, езофага.
Дълбока интубация в десен главен бронхи провеждане на ендобелодробна вентилация с последващо нарушение в газообмена и хипоксия, изключваме от вентилация и на десен горнолобарен бронх при още по-дълбоко хлътване на тръбата (десният горнолобарен бронх се отделя на 1 -2 см след карината).
Въпреки недостатъците, които при достатъчно опит и внимание могат да бъдат избегнати, ендотрахеалната интубация остава най-сигурният метод за владеене на дишането в спешни условия.
Техники за интубация
Росица Мишева Милан Миланов
Наборът за слепна ендотрахеална интубация вкпю-чва- ендотрахеални тръби тип Magill, размери 6.5-9.5 mm (7.0-8.0 mm за жени и 8.0-9.0 mm за мъже); тръби със спирална метална нишка тип Woodbridge за оро-и назотрахеална интубация при работа или транспорт е неблагоприятно положение на главата, двойно лу-менни тръби тип Cariens за разделна белодробна интубация, high-volume - low pressure тръби на Lanz за продължителна изкуствена вентилация, ларингоскоп тип Macintosh с извит шпател с различна дължина на лъжицата, метален водач на ендотрахеалната тръба, щипка на Magill, усторазтворител, 5-10 сс шприца за раздуване на уплътнителната маншета, въздуховоди, пластир или марлени тампони за фиксация на тръбата, краткодействащи венозни анестетици и Деполяризиращи и Недеполяризиращи мускулни релаксанти, механична или електрична аспирационна уредба, само-разгъващ се балон на Ruben или портативен респиратор, транспортни кислородни бутилки.
В условия на спешност се прилагат три вида ендотрахеална интубация, като методът се определя от вида на патологията, наличните условия, целите на транспорт и лечение и умението на анестезиолога-реаниматор - оротрахеапна, назотрахеална или брон-хоскопска оро-или назотрахеална интубация.
Орална интубация под директна ларингоскопия
Извършва се под краткотраен увод в анестезия с венозен, краткодействащ анестетик, бензодиазепинов препарат, хипнотик, опиоид и краткодействащ, депо-ляризиращ релаксант или на спонтанно дишане, без релаксация. Медикаментозният увод най-често се извършва венозно, но някои препарати могат да бъдат аплицирани и мускулно (при деца и ректално). Важно условие е медикаментите да бъдат правилно избрани според начина им на действие, вида на травмата или заболяването и състоянието на циркулацията, инжектирани бавно и дозирани индивидуално до еф>ект.
Дозировки на / V. анестетици за увод
Thiopental