3.0-5.0 mg/kg
Metohexital
1.0-2.0 mg/kg
Etomidal
0.15-0.3 mg/kg
Propofol
1.5-2.5mg/kg
Midazolam
0.1-0.2mg/kg
Ketamin
1.0-2.0 mg/kg
Succinylholin
0.8-1.0 mg/kg
Техника на изпълнение
Главата се поставя на подложка с височина 5-10 см „подобрено положение по Jackson", при което устата, фаринксът, ларинксът и трахеята лежат в една равнина. Ларингоскопът се вкарва в устата отдясно наляво, отмятайки езика. По средата на устната кухина той добива прав ход до корена на езика, повдига го и открива епиглотиса. Плоският връх на ларингоскопа ляга в гънката между корена на езика и епиглотиса и повдигайки ги открива гласната цепка. При това горните резци или алвеоларният гребен не бива да служат за опорна точка на ларингоскопа Интубационната тръба трябва да бъде подбрана с адекватен размер, за да преминава лесно през гласните връзки, без да ги тра-Бматизира. Тя се приплъзва с конкавната си повърхност от десния устен ъгъл към римата. Директната ларингоскопия е необходима до влизане на върха на тръбата и 1 см от уплътнителната маншета зад римата, по-надолу тя може да бъде при плъзната без зрителен контрол. Блокиращата маншета се раздува докато около тръбата престане да излиза въздух при дишане или обдишване.
Специфични методики и процедури в спешната медицинска помощ • 19
Орална интубация на сляло
Техника на изпълнение
Ако поставянето на водач и директната ларингос-копия са безуспешни, Ларингоскопът се изважда от устата и с придвижване на главата нагоре и надолу при тръба, поставена непосредствено пред римата, се слушат дихателните шумове на проксималния край. Когато те се чуват най-добре или се появи Кашличен рефлекс (върхът на тръбата е достигнал глотиса) в инспирация тя се приплъзва 2-3 см през римата, а правилната й позиция в трахеята се контролира аускултаторно.
Понякога непрекъснато натичащи секрети или самата тръба дразнят гласните връзки и ги държат в полузатворено положение и дишането през тръбата се чува стридорозно. Поставянето пред върха й на тънък аспирационен катетър, койтс се показва на 1-2 см, аспирира натичащите материи и служи като водач през полуотворената рима, по който се нанизва Инту-бационната тръба, прави интубацията на сляпо полека.
Някои автори препоръчват повдигането на корена на езика да се извърши с втория и третия пръст на лявата ръка и водена пак от дихателните шумове тръбата да се плъзне в трахеята.
Показания
Прилага се при анатомични или травматични аномалии, при които при директна ларингоскопия гласната цепка не се открива.
Назотрахеална интубация
Техника на изпълнение
За да се извърши леко и превантира травмиране на лигавицата на носната кухина, откъдето да натича кръв, върху лигавицата се накапва вазоконстриктор или се напръсква с анестетично-вазоконстрикторен спрей, а самата тръба се намазва с анестетична мас. Подготвят се и двете ноздри. Интубира се през по-проходимата. За продължителна изкуствена вентилация се използват тръби с high volume - low pressure маншети.
Назалната интубация може да се осъществи на анестезирани и релаксирани пациенти, както и на будни или седирани, спонтанно дишащи.
При анестезирани и релаксирани болни след увода 1ръбата се въвежда в по-проходимата конха, докато премине през носната кухина и застане пред гласните връзки. Тогава при повдигнато и реклинирано положение под директна ларингоскопия, с помощта на щипката на Magill, върхът на тръбата се насочва през отворената гласна цепка в трахеята. Манипулира се внимате-лнс, защото щипката може да разкъса уплътнителната маншета.
Интубацията на будни или седирани болни предлага предимствата на запазеното спонтанно дишане и Фарингеални рефлекси. Тя се извършва на „сляпо", т. е. без директна ларингоскопия. Положението на Интуба-ционната тръба към глотиса се определя според дихателните шумове в проксималния край. Посоката може да се променя чрез завъртане на тръбата, натиск върху ларинкса, флексия на главата. При достигане на глотиса често се появява Кашличен рефлекс. Тръбата се вкарва още 2-3 см и положението й се контролира аускултаторно.
Показания
Назо-трахеалната интубация се налага поради анатомични особености, локализирани травми или за целите на продължителната изкуствена вентилация, например, деформации, непозволяващи достатъчно отваряне на устата, при травми, интермаксиларни фрактури, флегмон на гърлото, склеродермия, контрактури след изгаряне, ограничени движения на гръбначния стълб от кифосколиоза, болест на Бехтерев, гръбначни травми, непозволяващи деклинация в шийната област и др.
Противопоказания
Противопоказана е при пациенти с лицево-челюстни травми, фрактури на носа, предна черепна ямка и околните синуси, масивен едем или разкъсване на меките тъкани на глотисната област.