— Много беше изненадана, господине — отвърна Мърл с равен глас. — Каза, че съпругата ви не е споменала и дума за това.
— О, боже! — обхванах главата си с ръце, за да прикрия насмешката, която чувствах, че мъчително се прокрадва на изопнатото ми лице. — Изобщо не биваше да я пускам! Трябваше да отида с нея, независимо от мнението на лекаря. Трябваше да се досетя.
— Господине?
Аз погледнах с подивели очи.
— Жена ми не за пръв път страда от… пропуски в паметта — обясних тъжно. — Приятелят ми доктор Ръсел, специалист по душевни болести, я прегледа преди десетина дни. Тя страда от… истерия, мисли, че някой я преследва — оставих лицето си да затрепери, сякаш бях готов да се разплача. — Боже мой! — възкликнах отчаяно. — Защо я пуснах да излезе? — рязко станах и хванах Мърл за ръката. — Трябва да я намерите, сержант. Бог знае къде се е загубила. Всичко… — гласът ми тревожно потрепера. — Всичко може да се е случило.
И тогава се разплаках, наистина се разплаках, сълзите потекоха по лицето ми, задавиха ме. Разтърсих се от силни истерични ридания, освобождавайки мъката и отровния си смях на неравни глътки. Но докато плачех, заровил лице в ръцете си, не можех да не почувствам нещо като злобна радост, хладно, механично трепкане в камерите на сърцето си, съзнанието, че мъката ми — ако наистина беше мъка — не е по Ефи или който и да било друг, за когото можех да се сетя.
57
Чак след седем реших да предприема закъснялото си посещение у Хенри. Взех файтон до „Хай Стрийт“ и от гробището тръгнах към „Кромуел Скуеър“. Подминах група деца, които пееха коледни песни — сред тях имаше момиче на около дванайсет години, което излъчваше неземна, кристално чиста хубост: аз намигнах на хубавото дете, раздадох по шест пенса на всяко от компанията — в края на краищата, сега можех да си го позволя — и тананикайки си, бодро продължих към дома на Честър.
Хенри ми отвори почти веднага, сякаш очакваше посетители. По физиономията му се досетих, че съвсем не съм добре дошъл, но след като огледа предпазливо улицата, той ме пусна да вляза. Не видях никъде слугинята и предположих, че е излязла. Още по-добре: това улесняваше разговора ми с Хенри.
— Весела Коледа, Хенри — бодро поздравих аз. — Тази вечер къщата изглежда много празнично. Разбирам — добавих победоносно, — имаме какво да празнуваме, нали?
Той рязко ме изгледа.
— Така ли?
Аз повдигнах въпросително вежди.
— Хайде, хайде, Хенри, не се преструвай — казах. — И двамата знаем за какво говоря. Да речем, че тази Коледа и двамата успяхме да намерим разрешение на някои… затруднения, ако мога така да се изразя. Твоите бяха от семейно естество, докато моите са чисто финансови. Но с теб много бързо ще ги разрешим.
Хенри не беше глупак: започваше да разбира. Миналата нощ го бях видял зашеметен от чувство за вина и хлорал, но тази вечер главата му беше по-бистра, отколкото очаквах, и той просто седеше и ме гледаше по типичния си високомерен начин.
— Не мисля, че ще ги разрешим, Харпър — спокойно каза Хенри. — Всъщност съмнявам се занапред ти и аз да се виждаме достатъчно често. А сега, ако ме извиниш…
— Със сигурност ще намериш време за едно коледно питие със стар приятел — отвърнах усмихнат. — Аз пия бренди, ако нямаш нищо против. Никога не говоря по делови въпроси с пресъхнало гърло.
Хенри не помръдна, затова аз се обслужих от близката гарафа.
— Няма ли да ми направиш компания? — предложих любезно.
— Какво искаш? — попита той със стиснати зъби.
— Какво искам? — отвърнах аз натъжен. — Защо мислиш, че искам нещо? Боя се, че не си ме разбрал, Хенри: аз не съм толкова вулгарен, че да искам… Разбира се, ако ти ми предложиш — в името на нашето приятелство, — да кажем, триста лири, за да платя на кредиторите си в качеството на коледен подарък, не бих отказал.
Той присви очи с омраза и разбиране.
— Не можеш да ме изнудваш! И ти имаш пръст в това. Направиш ли го, ще те накисна.
— Аз имам свидетели, драги приятелю — казах небрежно. — Имам приятели, които са готови да излъжат заради мен, ако се наложи. Ти имаш ли?
Оставих го да осмисли казаното. После гаврътнах чашата си на един дъх и добавих:
— Защо просто не се порадваме заедно на Коледа? Услуга за услуга. Помисли за това. Какво са триста лири за човек като теб? Не си ли заслужава да ги дадеш, дори само за да се отървеш от мен?
Хенри помълча около минута. После се обърна към мен със злобна физиономия.
— Почакай тук — нареди той, завъртя се на токовете си и излезе от стаята.