Наташа взе палтото и ръкавиците си и тръгна към вратата и стръмните стълби.
— Кога се връщаш в истинския свят, Картър? Липсваш му, знаеш ли?
— Уединението ми харесва.
— Не беше това въпросът.
Тогава отговорът е — когато намеря причина да го направя.
Тя го изгледа дълго, после се обърна и излезе. Той я слушаше как слиза, след това отиде до прозореца и се загледа в Дима от автомобила. Колелата се въртяха бясно, колата остави две дълбоки ивици в прясно натрупания сняг и се отдалечи. Скоро задните светлини изчезнаха в пустотата.
Внезапно се почувства ужасно самотен.
Известно време се взираше в снега, след това се втренчи в ЕКуба, наместил се в шепата му като някакъв малък китайски пъзел. Стисна го и устройството оживя — по повърхността му пробягаха мънички сини светлини. Той отмести поглед към огъня. За миг се поколеба…
Можеше да го унищожи. Да се махне.
Беше се заклел, че е приключил със Спиралата.
Защото…
Когато е приключил със Спиралата, значи е приключил и с Кейд.
Потрепери, все така втренчен в пламъците.
Спиралата не знаеше за Кейд. Но пък и никой друг не знаеше за Кейд. Кейд бе дух, който Картър искаше да забрави — мрачен психопатен отрязък от личността му, който си бе намерил глас. Мрачен и застрашителен ангел, настанил се в ума му. Демон, готов да се храни, да се доказва отново, както бе правил в Египет, в Китай, в Полша…
Въздъхна.
Загърби камината и се отпусна в прегръдките на дълбокото удобно канапе. Самсън тежко се изправи — бе доста едър за лабрадор, с което всъщност си бе спечелил подходящото име, — прозя се, покатери се бавно на канапето и положи глава в скута на господаря си. Въздъхна тежко — тежко и Картър нежно го почеса по кадифените уши.
Охрана, бе казала Наташа. Устата му бе пресъхнала. Осъзна, че Наташа — и самата Спирала — са абсолютно наясно с него. Никакви убийства повече. Никакви подривни дейности. Никакви унищожавания… Онези времена бяха отминали. Изчезнали. Разпаднали се на прах, също като Кайро.
Охрана.
Охраната на племенницата на един от главните оръжейни разработчици на Спиралата.
Никакви убийства… никакви бомби… никакво хладнокръвно колективно насилие…
— Говори — каза той на ЕКуба. Устройството моментално свери гласовите му характеристики, изщрака и се свърза с централния компютър на Спиралата…
Централен компютър на Спиралата
Запис #887
СЕКРЕТНО FFUCH/111/ СПЕЦИАЛНА СЛУЖБА
ЗА РАЗСЛЕДВАНИЯ
Граф фойхтер. Професор от немски произход, роден в Шваленберг, Германия, следвал в Мюнхен, Лондон и Прага. Прадядо му е убит от нацистите през Втората световна война някъде на германо-австрийската граница, след като е бил подложен на изтезания. Майка му и двамата й синове избягали в Италия, а след края на войната потърсили защита в Англия.
Експерт по компютърни системи, специалист в процесорните функции и изкуствения интелект. Понастоящем, след учредяването на Спирала_Q, разработва нов военен процесор заедно с програмиста и системен разработчик Дюрел. Спирала_Q в момента е разположена в Руб ал’Хали, Саудитска Арабия, наричана още Великата пясъчна пустиня. Високотехнологичната изследователска станция е построена със знанието на саудитското правителство в един почти неизследван район на пустинята; правителството бе подкупено с доставката на технологии и информация да си затвори очите за извършваните там дейности; не са открити и шпиониращи района сателити. Това означава, че станцията е невидима за повечето дебнещи очи по света.
Военен бюлетин QIII — секретно; необходимо Ниво 2 за достъп. Затворено.
Предупреждение: Към фойхтер са отправени различни смъртни заплахи; предполага се терористична активност, вероятни влияния от Близкия изток и засилено внимание към „слуховете“ за разработвания нов процесор. Германските специални сили са се заели с охраната на фойхтер на територията на страната. Слабо звено може да се окаже племенницата му, дъщеря на убития му брат; тя пътува навсякъде с него и може да бъде обект на отвличане и дори убийство с цел да се изнудва фойхтер или да се измъкне информация за QIII.
ТЪРСЕНЕ по ключова дума: Дюрел, QIII [lvlz], НЕКС [lvlz], Спирала_Q
Двигателите завиха и Картър се загледа през затъмненото стъкло. Ухили се като неспособно да се сдържи момче, когато усети мощта на машината.
Сикорски RAH–66 Команчи леко се освободи от снега, отърси се от мъртвото тегло и шотландските планини изчезнаха някъде далече под Картър. Бодростта беше негова метреса и той нервно облиза устни — мразеше да лети, но въпреки това получаваше някакво перверзно удоволствие от стимулацията, която му осигуряваха машините. Пилотът — с шлема си с интегрирана визуализираща система приличаше едва ли не на марсианец — подкара вертолета напред и двата двигателя с мощност 1380 конски сили изстенаха като огромни ранени зверове.