Черното нощно небе.
Затрептяха звезди.
Изведнъж всичко потъна в спокойствие.
— Иииихаа! — изкрещя Кейд от мястото, където бе паднал. Взираше се в небето. — На това му се вика взрив!
Скочи, размаха глока и хукна към върха на дюната. Спря там с ръце на кръста, загледан в безумната бъркотия разпилени остатъци на мястото, където допреди миг се бе намирала Спирала_Q.
Наташа дотича при него.
— Добре ли си, Картър?
Кейд се извъртя — толкова бързо, че Наташа примигна от изненада и неволно отстъпи крачка назад. Едва тогава видя, че глокът е насочен към нея.
Кейд се ухили до уши.
— Сладурче, що не скочиш дотам и не донесеш парче печено фойхтерско да отпразнуваме събитието?
— Картър, държиш се много странно…
— Млъкни! — неочаквано изкрещя той. — Не ми говори, мамка ти, връщай се при шибания мотор, преди да съм ти напомнил сладките издайнически думички на Фойхтер, кучко!
— Той лъжеше — прошепна Наташа.
Дулото на глока опря челото й.
— Казах: марш при шибания мотор.
Наташа се обърна и заслиза надолу. Кейд се ухили и протегна ръце към пламъците.
— Топличко, топличко — затананика, после се обърна и блестящите му тъмни очи се загледаха в поклащащите се бедра на Наташа. — Хммм, хмм, Картър. Признавам, доста засукани женички намираш.
Обърна се отново да се наслади на пращящите пламъци в и около огромния кратер. Възхищаваше се на сцената, на унищожението, на картината на прекрасната разруха. Погледът му се спираше върху огромните разкъсани части от сградата, върху изкривените и изкорубени купища стомана, върху морето от стопено стъкло. Кимна одобрително. Очите му блестяха от отразените пламъци.
— Да — радостно промърмори той. — Ама че кеф.
Облиза устни.
Наслаждаваше се на свободата си.
Запуши вътрешните си уши за крясъците на Картър, изпълнени с ярост, болка, гняв и чувство за безсилие, но те не стихваха и Кейд усети как контролът му се изплъзва, как Картър става все по-силен и по-силен; падна на колене на студения тъмен пясък, пламъците изгаряха очите му и той започна да се бори, бореше се с всичките си останали сили, останали в тъмната му душа…
Но накрая с горчиво ръмжене върна на Картър свободата му…
И живота му…
И този път.
Нощният хлад се завръщаше. Пламъците се снишиха и тихо пращяха — единственият звук в непрогледната пустинна нощ. Нещо се движеше с мъка през дюните, през разкъсаните и почернели парчета бетон, слабо проблясващ метал, стопено стъкло. Движеше се по-надалеч от кратера в мрака, нарушаван само от време на време от лумнал пламък.
Пълзеше — овъглена черупка с проблясващи в алено кървави дупки и кухини. Пълзеше, докато накрая не се отпусна безсилно. Претърколи се по гръб и студените очи се загледаха в изпълнения със звезди нощен купол.
Стиснал в почернялата си ръка процесора QIII, Фойхтер закрещя.
Спирала, записка 8
Копие на новинарско съобщение
Код Червено_Z
Преглед на необичаен инцидент 522825
Централата на Въоръжените сили на САЩ потъна в хаос, след като цялата й сателитна мрежа се разпадна. Изгубена бе връзката със сухопътните, военновъздушните и военноморските сили по цялата планета. Военните експерти се мъчеха с всички сили да върнат Централата — иронично наричана „Неунищожимата“ — в действащо положение.
Сериозно пострада и сателитната телевизия, както и предаваните през спътници интернет услуги и различни цифрови комуникационни средства.
Всичко това се отрази тежко върху националната отбрана. Специалистите обвиняват за случилото се някаква странна форма на слънчева активност, вероятно под формата на субзвуково или стратосферно лъчение, останало до този момент нерегистрирано от военните сензори. >>#
Планове
20
Картър отвори очи.
Наташа се бе навела над него, усмихваше му се и бършеше съсирващата се кръв от наскоро счупения му нос. Той я погледна в очите и прочете в тях разбиране.
— Съжалявам… — прошепна.
— Шшш… — Тя сложи пръст на устните му. — Не говори.
— Не бях аз.
— Зная, Картър, зная…
Той се усмихна изтощено и трепна, когато болката го прониза в главата и запулсира в раната на хълбока, в счупените ребра, в носа, в счупения му пръст и в цялото му изтерзано тяло…
Ахна.
И се понесе в морето от болка.
Наташа се разтревожи.
— Картър? — Раздруса го. — Картър, какво ти е?
Той отвори очи.
Усмихна й се.
— Явно Кейд е отнемал… поглъщал е… болката. Именно затова успяхме да се доберем дотук. А сега ми я връща. Цялата, наведнъж — Закашля се и се загърчи като в агония. — Мамка му, страшно боли! Нямаш ли болкоуспокоителни?