— Как си? — попита Наташа.
Той се усмихна и трепна от нападащата го откъде ли не болка. Погледна Наташа. През последните няколко дни сякаш се бе състарила с няколко години. Около очите й се бяха появили бръчки и тъмни кръгове от изтощение. Крайчетата на устата й вече не бяха извити нагоре. Тялото й сякаш бе… Картър затърси подходящата дума.
Изпразнено.
Подложено на изпитания отвъд възможностите на нормалното човешко тяло.
— Сякаш камила е танцувала върху главата ми поне час. А ти? Изглеждаш съсипана.
— Добре съм. Но трябва да си почина.
— И аз. Последните няколко дни си ги биваше, нали?
— И още как — въздъхна Наташа.
След кратка почивка и след като се увериха, че не са преследвани след унищожаването на Спирала_Q, двамата се качиха на БМВ-то и отново потеглиха през пясъци и камънаци. След около час Наташа забеляза нещо и потупа Картър по ръката.
— Виждаш ли?
— Колата на Фойхтер — каза Картър. — Ландроувърът, дето го надупчих…
— Кой ли я отмъкна все пак? — попита Наташа. Двамата се спогледаха и едновременно посегнаха за пистолетите си, докато мотоциклетът спираше на няколко крачки от спрелия джип. Не произнесоха думата „некс“, но мисълта за убийците бе първата, която им хрумна. Картър слезе от мотора, огледа пустия хоризонт, заобиколи ландроувъра и видя ключа на багажника. На седалките и пода нямаше нищо. Провери багажника. Той също бе празен.
— Усещаш ли миризмата на бензин?
Наташа кимна и попита:
— Мислиш ли, че е някой некс?
Картър пак се огледа. Сега, когато се намираха във вероятна конфликтна ситуация, не показваше никакви признаци, че е ранен — цялата болка бе изтикана някъде настрани, потисната от притока на адреналин.
— Не съм сигурен — промърмори Картър. Познатата тежест на браунинга му вдъхваше известна увереност. — Не ми харесва тук. Много е открито и все още сме прекалено далеч от Лангън.
— Да потегляме тогава.
Картър се качи на мотора и бавно минаха покрай изоставения ландроувър. Картър все така държеше браунинга.
През следващия час караха с повишено внимание. Слънцето се изкачваше стремително в небето и ги бичуваше безмилостно с лъчите си. Нямаше никакво движение и не видяха нито едно живо същество. Сякаш се бяха озовали на Луната — като се изключеше доста по-топлият климат.
Картър я забеляза пръв.
— Виж. Вдясно, успоредно на пътя.
Щом видя БМВ-то, жената клекна зад някакви камънаци. Но вече бе късно — острите очи на Картър я бяха открили.
Спряха и слязоха от мотора.
Картър тръгна по пясъка и викна:
— Излез!
Нищо не помръдна…
Картър насочи пистолета към скалите.
— Ако ме ядосаш и ме накараш да те гоня, обещавам ти много бавна смърт. Имаш три секунди. Три, две, едно…
Жената бавно се изправи, с вдигнати ръце. Беше по пижама и носеше малка раница. Картър й направи знак с пистолета.
— Ей там, да те виждам.
Заобиколи я, за да се увери, че е сама.
Жената имаше дълга къдрава кестенява коса и будни млади очи. Изглеждаше уплашена, дори ужасена. Нервно облиза устни и помоли:
— Не ме убивайте.
Картър спря и я огледа от глава до пети.
— Как така си се озовала насред пустинята в този вид, по дяволите?
— Дълга история. — Тя се усмихна измъчено. Свали бавно ръце, но Картър й направи знак да ги вдигне отново. Отиде до нея и я претърси за оръжие.
Отстъпи крачка назад.
— Какво има в раницата?
— Нищо.
— Да видя.
Джесика отвори раницата и му показа, че е празна.
— А предният джоб?
Джесика дръпна ципа и бавно извади малкия сребрист диск, Картър моментално насочи браунинга към лицето й. Очите й се разшириха и по бузите й потекоха сълзи.
— Ето, вземете го.
— Какво е това, мамка му? — изсумтя Картър.
— Значи не сте от Спирала_Q?
Картър се усмихна криво.
— Да кажем, че имахме кратка връзка с един човек на име Фойхтер.
Джесика подскочи.
— Къде е той?
— Мъртъв е. Ще отговориш ли на въпроса ми?
— Това са плановете на процесора QIII. Значи не сте дошли да ме убивате?
— Дори не зная коя си, мила. Хайде, тръгвай към мотора. Май здравата те е напекло.
Джесика тръгна. Картър вървеше като хищник няколко крачки зад нея и непрекъснато се оглеждаше. Наташа й се усмихна топло и най-сетне й бе позволено да свали ръцете си.
— У нея са плановете на QIII — каза Картър.
Наташа се ококори.
— А стига бе! Шегуваш се!
— Не. — Картър се обърна към Джесика. — Значи си работила там?
Джесика кимна.
— Фойхтер нареди повечето служители да бъдат избити. Успях да се измъкна… Взех плановете като залог. Значи наистина не сте от Спирала_Q?