Картър видя как пръстът на Гол — или на имитацията на Гол — леко се стяга около спусъка. Обираше отпуснатата корда; дебнеше момента, когато ще дръпне рязко въдицата с голямата мятаща се риба на кукичката…
Усмихна се.
Разтвори дясната си ръка и показа гранатата.
— Изненада, приятел.
Метна гранатата и видя как очите на Гол внезапно се облещват и устата му се отварят в едно безмълвно „Мамка му!“
Рефлексите влязоха в действие — място за мисъл нямаше. Едрият мъж протегна ръка да хване гранатата…
Дулото на пистолета се отклони.
Браунингът вече стреляше. Картър се метна към банята. Претърколи се по дебелия килим, куршумите от пистолета му се забиха в стената, после пръснаха прозореца…
Гол тичаше.
Картър насочи браунинга от банята…
И в този момент гранатата избухна.
Стаята за миг се преобрази от нормално помещение в шантавото сърце на вилнеещо торнадо. Мебелите се разхвърчаха, тряскаха се в стените. Подът се тресеше и трепереше; пръскаха се стъкла; чуваше се скърцане на греди и писък на извиваща се стомана. Картър се сви зад стената на банята, сбърчил нос от силната воня на химикала; през вратата летяха прахоляк и отломки. Внезапно с ужас осъзна, че ако вместо стена бяха сложили само гипсова преграда, щеше здравата да си го начука. Чу се стържене и стената се огъна над главата му…
Погледна нагоре, опрял върха на пистолета в носа си, примигваше от внезапната прашна буря.
Разнесе се трясък на падащо дърво и гипс.
Можеше да чуе биенето на собственото си сърце. Собственото си дишане.
Тихото туп-туп на собствения си живот…
Погледна наляво. Някаква греда бе препречила вратата на банята. Във въздуха се носеше гъст облак прах. Едва сега Картър осъзна, че ушите му пищят…
Пеят…
Песента на болката.
Противопожарната система внезапно оживя и прахта бързо се слегна.
Картър скочи и надникна през вратата. Стаята приличаше на сцена от военен филм. Всички прозорци бяха отнесени заедно с черчеветата. Килимът бе разкъсан, оплетен около разбитите мебели. Стените бяха разбити и изкорубени. Част от тавана бе паднала…
Гол тичаше към коридора…
— Гол? — изкрещя Картър и избърса от лицето си студената вода от пожарогасителите.
Гол блъсна тежко входната врата — бе оцеляла като по чудо, но се бе изкривила и се бе заклещила.
— Мамка ти… — чу Картър.
Излезе от банята. Гол лежеше на една страна. Десният му крак бе почти откъснат и се държеше само на няколко мускулни влакна. Половин секунда по-рано — и Гол щеше да стигне до убежището на коридора и защитата на истинската тухлена стена…
Картър се ухили гадно и опря дулото на браунинга в лицето му.
— Кой си ти?
— Не съм Гол.
— Е, не очаквай награди за този отговор. Кой си, мамка ти! — Картър натисна дулото в бузата му. — Отговаряй — поне си все още жив…
Чу изсвистяване и усети ужилване. По бузата му потече нещо топло.
Рязко вдигна ръка и се пипна. Погледна. Пръстите му бяха в кръв…
— Мамка… — успя да изпъшка, докато се мяташе в банята. Още три куршума изсвистяха над главата му. Стиснал зъби, Картър изпълзя по-надалеч от прозореца.
Куршумът на снайпериста бе отнесъл ивица кожа от бузата му и късче от ухото му.
Вдиша дълбоко, мъчеше се да успокои бясно биещото си сърце.
Размина му се на косъм…
На косъм…
Милиметри… един-единствен милиметър…
Мамка му, нали дишаше…
— Имаш ли отговор, Гол? — изкрещя той през писъка в собствената си глава.
Куршумът на снайпериста улучи имитацията на Гол в лицето и заби главата му в килима. Огромното тяло сякаш се сви, после застина неподвижно.
— Мръсник — изсъска Картър.
Запълзя през стаята и хаоса от боклуци. Някъде в далечината се чуваше вой на сирени. Пожарната и полицията. Можеше ли да се довери на тях? Едва ли.
И тогава чу писък — някъде отвън, от покрития с дървена ламперия коридор. Автоматичен откос разтресе вратата и Картър се метна обратно в банята и се сви под обсега на снайпера — за щастие, донякъде защитен от матовото стъкло.
Чу в коридора тропот на кубинки…
Метна втора граната и ги чу как побягнаха.
В мига, в който експлозията разтърси стаята, Картър стреля в прозореца на банята. Сякаш целият свят бе полудял. Изпълзя до перваза. Куршумът бе минал диагонално през бузата му и надолу към мекото на ухото. Това означаваше, че снайперистът се намира над него и вляво…
Видя го — на съседния покрив. Идеално…
Намери опора на покрития със счупени стъкла перваз, прицели се и започна да стреля…