Съсредоточи се.
Срещата. С Наташа и Джесика…
И Лангън.
Погледът му се стрелна нагоре към знаците. С ляв завой изкара корвета на тревата между двете платна и направи пълно обръщане насред претовареното движение. Разнесе се писък на спирачки и рев на клаксони. Сякаш в халюцинация му се мярнаха гневни лица и размахващи се юмруци. Задницата на корвета се блъсна в калника на чисто ново порше…
— Мамицата ти мръсна! — изкрещя някой.
Картър натисна газта и погледна в огледалото. По някакво чудо бе успял и бе предизвикал огромно задръстване на шестте ленти на магистралата. Пикапите бяха спрели пред стена от метал. Ченгетата бяха напълнили улицата, размахваха пистолети и крещяха…
Изтрещяха изстрели.
Чу влажния удар на метал в плът.
Сниши глава и натисна газта до дупка.
Кара още десетина минути, като намали скоростта, за да не привлича внимание. Докато се носеше към Ингълуд и мястото на срещата, отново погледна в огледалото.
В далечината забеляза два черни пикапа.
— Не — промърмори и се намръщи. — Невъзможно, мамка му!
Видя как пикапите набират скорост. Решетките им приличаха на оголени зъби.
Хилещи се зъби.
Челюстта му се скова. Отново натисна газта до дупка и корветът се понесе напред, зави рязко вдясно и влезе в платното на един крайпътен „Макдоналдс“. Той натисна спирачките и автомобилът спря със скърцане пред една пейка под цъфтящи дървета. На пейката седяха Наташа и Джесика с празни картонени чаши от кока-кола.
Картър изскочи от колата.
— Загазихме.
— Сериозно? — попита Наташа.
— И още как.
Сложи нов пълнител в браунинга и насочи оръжието към един потеглящ от гишето за обслужване автомобил.
— Слизай!
Новичкото „Ферари F355 Спайдър“ рязко спря. Двигателят мъркаше като голяма котка.
— Какво правиш? — изсъска Наташа.
— Права беше. Трябва ни нещо по-бързо.
— Хей, да не си се побъркал!?
Картър се обърна към вбесения шофьор. Беше млад, носеше кърпа с череп и кръстосани кости и слънчеви очила „Оукли“. Голото му до кръста тяло бе покрито с татуировки.
— Слизай, казах!
— Ах, ти, кучи…
Браунингът се отмести. Разнесе се гръм. В предния страничен прозорец се появи дупка — както и в скъпата кожена тапицерия на седалката. Мъжът зяпна, после изскочи от колата като ужилен.
Картър, Наташа и Джесика се вмъкнаха вътре.
— Знаеш ли колко струва тая кола бе?
Картър го погледна в очите.
— Заведи дело. — Превключи скоростите и натисна газта. Ферарито изрева и се понесе напред с такава скорост, че Картър се залепи за облегалката.
— Педераст! — изкрещя татуираният. Размахваше юмрук и чаша боровинков шейк.
Ферарито чак литна във въздуха от ускорението и профуча покрай пет черни пикапа със затъмнени стъкла, ръмжащи мотори и пронизващи калифорнийския сумрак фарове. Картър превключи на шеста и настръхна, когато мощният двигател изрева и пътят се превърна в размазана извиваща се бетонна змия, танцуваща пред него като сцена от кошмар.
Наташа се наведе напред — двете жени бяха на тясната задна седалка на откритата спортна кола.
— Ъъъ, Картър, с каква скорост се движим?
В гласа й се долавяше ужас.
— Не зная — отвърна той през зъби. — Гледам… пътя.
— Толкова сериозно ли сме загазили?
— Да — каза Картър.
— Видя ли баща ми?
Картър я погледна с крайчеца на окото си.
— Не, Наташа. Съжалявам.
— О!
Отпусна се посърнала назад. На Картър му се прииска да й каже: „Нали ти казах, скъпа — недей да храниш големи надежди“, но си задържа езика зад зъбите и се съсредоточи върху пътя — пъстро увеселително влакче от оранжево и сиво, което се носеше с 290 км/ч под натъртената синева на небето.
— Какво стана?
— Беше капан. Наложи се да гръмна хотелската стая…
— С какво?
— С две ГВН.
— Ти си ненормален! Какво искаха онези… които и да са те?
— Бяха нексове — кисело отвърна Картър. — Искаха плановете на QIII. Дръжте се!
Превключи две скорости надолу и използва двигателя като спирачка, за да поднесат с писък и да вземат завоя. Ухили се като развълнувано хлапе и се обърна към двете жени.
Не изглеждаха особено впечатлени.
Внезапно се разнесе вой на сирени и конвой полицейски коли изхвърча от кръстовището, като едва не отнесе ферарито от пътя. Картър рязко отклони — моторът изрева — и едва успя да избегне сблъсъка.
Полицейските автомобили полетяха след него.
— Мамка му!
Вдигна 290 км/ч и на лицето му цъфна широка усмивка.
— Стигнете тази красавица, малки прасенца — промърмори, докато преследвачите изоставаха някъде далеч зад тях. Съсредоточи се върху пътя пред себе си.