V ■ GetStringTypeW j ■ LCMapStringA A ■
LCMapStringW /■ RtlUnwind
KERNEL32.dll AIL_lock@0 v
_AIL_get_preference@4 ED_AIL_unlock@0
_AIL_lock_mutex@0 F ■ _AIL_unlock_mutex@0 ■
_AIL_set_error@4 E
errors rectified
qlll 01001010 100% on-line
operational procedures confirmed
HKLM, % KEY_OPTIONAL%, ’sysmon’,, ’sysmon’
HKLM,% % \sysmon,INF,,’appletpp.inf
SP1Q,% KEY_OPTIONAL% \sysmon,InstaUed, ,’0’
SP1Q,% KEY_OPTIONAL% ,’sysmeter’,,’sysmeter’
SPlQ,%KEY_OPTIONAL%\sysmeter,InstaUed,,’0’
HKLM,% KEY_OPTIONAL% ,’netwatch’,,<netwatch’
SP1Q,% KEY_OPTIONAL% ,’demolimminent’
’demolsquads=37’
HKLM, % KEY_OPTIONAL% \demol,INF,,
’squadthreat.inf
script engaged script locking engaged
launch sequence initiated= threat=
demolsquad=37
co-ords 234.456.555.211 — eq% 345.331
satellites= 248
satellites= qiii operational takeover complete
satellite request= granted
logged.
Макар и да не бе най-големият на света, бойният кораб несъмнено изглеждаше най-страховито от всички. Матовите му черни бордове надвисваха над океанските вълни и той се носеше с ръмжене през тъмните води, като пореше вълните с тежкия си дундест корпус. Подобно на останалите членове на ударните групи, Картър бе изслушал инструктажа на Джем, който се базираше на събраната от различни източници информация, в това число и на сведенията на Свещеника. Разузнавачите бяха научили, че съдът е въоръжен с най-различни оръжейни и насочващи системи, далеч надхвърлящи нормалната екипировка на крайцери от подобен клас. Наред със стандартните ракети и оръдия той притежаваше най-разнообразни сензори и оръжия за борба с подводници, както и мощен Мк IV фазов радар, осигуряващ покритие 360° и способен да следи едновременно до 250 цели. Освен това разполагаше със самолети и тежковъоръжени бронирани хеликоптери. Корабът се задвижваше от ядрен реактор. За разлика от обикновените крайцери, тази машина развиваше максимална скорост над 60 възела. И нямаше никакви следи от екипаж…
Картър зависна във въздуха. Команчито бръмчеше равномерно, а шлемът подаваше тревожни сигнали за опасна близост. Вълните под него се разбягваха в кръгове, гонени от перките на хеликоптера.
И въпреки това…
И въпреки това крайцерът не се виждаше на дисплеите.
Процесорът QIII, помисли си той.
Проклетата машина прехваща показанията на сателитите, радарите и скенерите.
Отблъсква всичко, насочено към кораба!
Нищо чудно, че така и не са го открили… а сега? Сега, когато QIII явно работи?
Нима бе пристигнал прекалено късно?
Въпреки взетото решение за радиомълчание Джем се свърза с Картър с помощта на ЕКуба.
— Как си, Картър?
— Готов. Вие готови ли сте?
— И още как, мамка му. Двамата със Слейтър се омитаме — отиваме при момчетата.
— Представи се добре, Джем. А ако не можеш да си добър?
— Винаги съм адски добър — озъби се Джем.
Картър се ухили и полетя напред, поведе огромната глутница метални вълци. Сега те се бяха групирали по-наблизо, бяха застанали над и около команчито и образуваха огромно ято, което бръмчеше гневно срещу арктическото небе… Картър се напрегна — очакваше противниковия огън, чакаше огромните 125-милиметрови оръдия да изплюят своето „добре дошли“…
Матовият черен крайцер стенеше и ръмжеше през бурното море. Вълните се цепеха пред носа му. Над него грачеше заблудена чайка — следваше могъщия кораб в надеждата да получи някаква храна. Парчета лед се носеха във водата, разблъсквани с лекота от огромния таран на кораба.
Картър се намръщи.
Заваля — отначало леко, но след това от смръщеното студено небе се изсипаха тежки капки, примесени с парченца лед. Облаците се трупаха един върху друг, приличаха на огромни синини по кожата на небето.
Дъждът и суграшицата се заизсипваха с още по-голяма ярост.
Тъмните води кипнаха, дъждът превърна вълните в танцуващи шарки сред люлеещите се ледени блокове.
В небето се появи черно петно, започна да се разширява и да се множи, превърна се в множество по-малки.
— Напред — изпращя гласът на Картър.
Подобно на ято насекоми, ударните групи наближиха крайцера. Разделиха се. На борда на хеликоптерите, на борда на всички тези Локхийд AH56A, UH–1N Ирокез Хюи, СН–47, МН–53J и МН–60G Пейв Хоук, апачита и Блек Хоук — на борда на тези метални чудовища, на тези бойни машини, се намираха мъже и жени, въоръжени с картечници и бомби, очакващи битката, очакващи страданието, очакващи смъртта.
В една от машините бе и Свещеника. В очите му пламтеше огън. Сочеше надолу от небесата. Сочеше крайцера, от чиято палуба се издигна малко черно ято мощни хеликоптери и с рев се понесе нагоре с готови за стрелба картечници и ракети.
— Почна се — промърмори Картър и задейства оръжейната система на команчито сред проблясък на разноцветни светлини и примигващи потоци данни на дисплея в шлема му. Запищяха аларми. Една от оръдейните кули на палубата се завъртя на смазаните си релси. Двойното 125-милиметрово оръдие се вдигна към небето; разнесе се мощен тътен и цевите се прибраха назад от отката.