Вратата се отвори. Появи се огромен атлетичен воин — некс, следван от влачеща се фигура в тежка тъмна роба. Лицето й бе скрито, раменете сякаш бяха свити от болка. Нексът кимна на Фойхтер и той се усмихна. Картър с безпокойство забеляза фиксирания в него бакърен поглед.
— Това е Крейл — каза Фойхтер и се обърна към Картър. — Срещнал си половинката му в Африка. И си унищожил лицето й с куршумите си. Крейл ме помоли за лична услуга. Иска да потанцува с теб, Картър. Иска да ти покаже какво означава болка. QIII те иска жив. А аз просто искам да страдаш.
Погледът на Картър се премести от огромния некс към другата фигура. Беше отишла до глобуса. От робата се подаде сбръчкана почерняла ръка, протегна се към цифровата холограма и се окъпа в призрачната светлина.
Фигурата се разсмя — дълбоко и мелодично.
— Е, значи се срещнахме, господин Картър.
— Ти би трябвало да си Дюрел.
— Би трябвало.
— И командваш това шибано джафкащо псе Фойхтер.
— Да. Нека ви покажа на какво сме способни.
Внезапно глобусът се завъртя с невероятна скорост и показа крайцера и бушуващата в небето над него битка.
— Наистина сте привилегирован да видите с очите си този момент, господин Картър…
Черната сгърчена ръка на Дюрел изпълни сложна серия движения. Над и върху глобуса потече текст и бръмченето на процесора се засили…
Наташа ахна.
— Той… прави го…
Картър гледаше студено как…
Битката се развиваше зле. Ударните групи измираха. И тъкмо когато изглеждаше, че нещата не могат да се влошат повече, Свещеника видя как притъмнялото небе избухва в лазерна светлина… колона бял огън се стрелна от небето и пръсна едно апачи на нажежени стоманени парчета, които със съскане заваляха над бушуващия океан. Свещеника преглътна, примигна и погледна нагоре. И вярата му се разклати. QIII показваше всичко. Показа унищожителния лазерен лъч, изстрелян от овладения руски спътник „Хищник“. Показа в близък план апачито и сражаващия се екипаж. Избухна ослепително ярко сияние. Изпаряваща се кръв. Откъсваща се от лица, ръце и гърла плът. Писъци — за части от секундата.
SPlQ^/oKEY^PTIONALyoWsmeterJnstalled,,^’
HKLM,% KEY_OPTIONAL%, netwatch’,, netwatch’
tracking… located Russian SAT 576 #####
tracking… locked.
script engaged script locking engaged
launch sequqnce initiated=treat=demolsquad
co-ords 234.456.557.212-eq% 345.331
conf ig=armed and targeted
satellite lasers=granted
Битката се развиваше зле. Ударните групи измираха. И тъкмо когато изглеждаше, че нещата не могат да се влошат повече, Свещеника видя как притъмнялото небе избухва в лазерна светлина… колона бял огън се стрелна от небето и пръсна едно апачи на нажежени стоманени парчета, които със съскане заваляха над бушуващия океан.
Свещеника преглътна, примигна и погледна нагоре.
И вярата му се разклати.
QIII показваше всичко.
Показа унищожителния лазерен лъч, изстрелян от овладения руски спътник „Хищник“.
Показа в близък план апачито и сражаващия се екипаж.
Избухна ослепително ярко сияние.
Изпаряваща се кръв.
Откъсваща се от лица, ръце и гърла плът.
Писъци — за части от секундата.
Смърт.
И експлозия от валяща стомана…
Картър стисна зъби. Отстъпи плавно от Наташа и погледът му обходи помещението — некса Крейл, Фойхтер и Дюрел.
— Вие сте луди! — изръмжа той.
— Тъкмо обратното, господин Картър — отвърна Дюрел и скритото му лице се обърна към него. — Ние сме съвсем с ума си. Просто се опитваме да правим онова, което е правилно — според собствената ни дефиниция на термина. Виждате ли QIII? Глобусът се върти, доста добро светлинно шоу… но преди тридесет секунди той блокира световните банки — всички до една. Сега ги контролира. Овладял е всеки сателит, обикалящ около планетата. Контролира армиите на всички страни — военновъздушните им сили, танковете, пехотата им… техните ядрени оръжия. След малко ще изляза с изявление до правителствата на Великите сили — да предадат страните си на мен в замяна на живота си. И тогава… тогава ще изиграем играта на Спиралата по моя начин.
Гласът му се бе засилил, изпълнен с гняв и, според преценката на Картър — с лудост.
Черната саката ръка се появи отново и докосна процесора. Внезапно светлината угасна и Картър примигна…
Фойхтер тръгна към вратата след Дюрел. Движеше се почти безгрижно. Арогантността му бе абсолютна. Позицията му на силен — очевидна. Спря и се обърна към Картър, когато Дюрел изчезна с QIII…