Обърна се… и нещо изби земята изпод него и го захвърли към стената. От челото му щръкна стрела от черна стомана. Автоматът оглушително изтрака на плочките на пода. По брадичката му потече кръв и съсипа евтината хавайка. Отворените му безжизнени очи бяха вперени в тавана, левият му крак потрепери, от отпуснатата му уста се проточи дълга струйка слюнка и кръв и започна да образува бавно растяща лепкава локвичка на пода.
Ударна група 14 — елитна бойна част, изключително опитна и смъртно ефективна в изпълнените с насилие светове — близнаци на защитата и унищожението. Това трябваше да е лесна работа. Охрана — тесни помещения, киснене в очакване на някой от многото първокласни аналитици да дойде и да провери документите, донесени — откраднати — от Саша Бора.
Бора — кубинец по рождение, по-късно жител на Лос Анжелис, САЩ, преди това замесен в някои мътни дела в Южна Руб ал’Хали. Професията му бе уникална. В единия ъгъл на укрепената спалня имаше пилотски куфар, в който се намираха средствата, с които си изкарваше хляба. Бе от най-фина кожа и ръчно изработен според точните му индивидуални изисквания; и имаше едно-единствено предназначение — контрабандата. Товарът сега бяха кодирани метални документи. Той знаеше, че Спиралата ще плати добра сума, за да се докопа до тях.
Скритото помещение в тази затънтена крепост беше доста добре замислено преди всичко и най-вече за безопасността на намиращите се в него хора. Двата прозореца бяха закрити с първокласна стомана — доста необичаен и изключително скъп материал за тази част на света. Стените бяха каменни, дебели над половин метър, подът и таванът бяха от масивен бетон, а вратата бе изработена от тежка стомана в стоманена рамка и снабдена с цифрови ключалки.
Обитателят на всичко това очевидно бе параноик.
Саша Бора лежеше по гръб и хъркаше, копринената възглавница под дългата му мазна черна коса бе подгизнала от пот. Чаршафите бяха изритани настрана заради ужасната жега в джунглата. В ъгъла на помещението тихо бръмчеше климатик, но бронираната му кутия го правеше болезнено неефективен.
Чу се изщракване. Очите на Саша моментално се отвориха; капките пот по миглите му блеснаха като мъниста.
Остана известно време втренчен в тавана; дишаше равномерно. След това огледа стаята, доволен, че доскоро преследващото го сърцебиене е изчезнало. Отвън седяха двамата най-доверени телохранители, а в стаята имаше трима членове на Ударна група 14 — чакаха експерта — аналитик на Спиралата и парите, които щеше да донесе. Той се отпусна още повече, докато ги наблюдаваше — те бяха сред най-опитните професионалисти и бе имал вземане-даване с тях през последните четири години. Бяха добри. Не, поправи се той. Най-добрите.
Джакс чистеше своята S687, а Дазна седеше, подпряла глава на стената, и търкаше очите си. Евос, огромният Евос стоеше изправен до плътно затворения прозорец. Наклони глава настрани и когато я изправи, се чу как вратът му изпука.
Някъде отвън се чу приглушен рев на двигател. Нещо с мъка се тътреше нагоре по стръмния планински път. Джакс и Дазна се спогледаха многозначително.
— Какво има? — попита Саша Бора, внезапно — до подлуда — обхванат от безпокойство. Седна на леглото и погледна към мястото, където се намираше собствената му карабина, прибрана в украсената с резба дървена кутия — последното средство за отбрана, ако се случеше Ударна група 14 и телохранителите да паднат.
Евос тръгна към него — свъсен, заплашителен и въпреки това успокоителен за Бора. Зареди помпата си и се ухили, видяха се две редици строшени зъби.
— Спокойно, Бора. Тук сме. Всичко ще е наред — избоботи той и посегна да го потупа по изпотеното рамо.
Разнесе се вой, последван от изщракването на метал.
Цифровите ключалки се бяха предали.
Бронираната врата рязко се отвори.
— Това не е чак толкова сигурно — чу се нечий тих глас.
Влезлият бе среден на ръст и с нормално телосложение, облечен в прилепнал по тялото тъмносив костюм. Лицето му бе покрито от тясна сива маска, разкриваща единствено очите — бакърени, ярки и спокойни.
Гласът бе жизнен, едва ли не прекрасен, почти женски — но не точно.
При това сивият непознат като че ли нямаше никакво оръжие.
Всички замръзнаха…