Отново ускори крачка, метна фаса настрана и зави наляво по следващата тъмна уличка. Мина забързано покрай паркирани автомобили, повечето изподраскани и надупчени от куршуми. Очите му се вдигнаха нагоре — проверяващо, измерващо, преценяващо. Стигна до един почти нов дълъг и гладък черен мерцедес, който рязко изпъкваше сред очуканите коли. Приклекна зад него, извади автоматичния пистолет и го насочи покрай лъскавото купе, като използва надлъжната лайсна, за да се прицели по-точно.
Шест…
Мамка му, отново си помисли Джем. Кои бяха? От коя организация?
Някоя терористична група? След Хартата от 2010 година И последвалите закони против ядреното, биологичното и химическото оръжие, престъпването на които се наказваше незабавно със смърт, терористите от всяка националност намразиха Спиралата от дън душа.
Или просто някоя случайна улична банда, въоръжена до зъби и излязла за поредния обир?
А може пък да бяха дори от JT8…
Дъждът валеше.
Джем чакаше…
Някакъв шум зад гърба му го накара да настръхне. Бе прекалено силен, за да е от тайнствените му преследвачи. Нямаше елемент на маскировка…
Петима огромни чернокожи здравеняци, накичени с вериги и облечени в скъпи дрехи, крачеха наперено по улицата, обутите им в лачени обувки крака прескачаха локвите. Погледите им се спряха върху приклекналия до собствения им Мерцедес SL2i непознат и на физиономиите им се изписа странна смесица от веселие и гняв.
Джем пак хвърли поглед към края на улицата…
— Разкарай се от таратайката ни, пич — чу се застрашително ръмжене като от долнопробна холивудска гангстерска продукция.
— Да не би случайно да съм попаднал в Бронкс? — иронично попита Джем…
… и…
… в същия миг започна пукотевицата.
Куршумите пищяха и се забиваха в ламарините на мерцедеса. Джем се просна на земята, претърколи се, избягна тялото на единия свален чернокож и изстреля серия едрокалибрени куршуми. Разнесоха се викове, чернокожите измъкнаха пистолети и започна престрелка — с колата в центъра на сцената…
— Шибаняци…
Джем се шмугна в близкия вход, изрита с пета тежката врата и изчезна в тъмнината…
Последваха го крясъци и звук от удари на куршуми в плът.
Кръв опръска гърба на дългото кожено палто. Джем тичаше покрай някакви огромни студени машини, изникнали ненадейно в мрака. Прехвърли автоматичния пистолет в другата си ръка и избърса потта от челото си, Шестима преследвачи, бе предало ЗУ на ЕКуба… можеше ли да се надява, че някой от тези загадъчни противници — убийци? — е премахнат от чернокожата банда?
Не. Приеми най-лошото. Приеми, че зад теб има шестима. И че всички са поне толкова добре въоръжени, колкото си и ти.
Хукна нагоре по някаква стълба, прескачаше по три стъпала наведнъж. Силните му дълги крака го бутаха нагоре към светлината. Стълбището бе тясно, виеше се нагоре и сякаш нямаше край. Без да спира да тича, той измъкна от джоба си малко матово сребърно топче. ГВН — граната под високо налягане, използваща химична реакция вместо барут. Нямаше да има шумни експлозии… потайно оръжие, почти безшумно и изключително смъртоносно…
Спря за миг и се заслуша с наклонена на една страна глава. Извади мъничкия предпазител, пусна топчето да падне сумрака долу и отново побягна.
Разнесе се приглушено изпукване, последвано от съскане.
Яростната вълна безмълвен сгъстен въздух го застигна отзад и отдолу и едва не го събори, профуча покрай него като бързо преминаващ влак. Той не изчака да разбере дали гранатата е свършила смъртоносната си задача — ако не друго, поне бе направила преследвачите му по-предпазливи. Главата му рязко се извъртя наляво — оттам се чуваха звуци. Някакви хора бъбреха и се смееха.
Смени посоката, отвори вратата, влезе и я затвори.
Хората са добри, помисли си.
Хората са добро прикритие…
Колкото и гадно да изглеждат понякога.
Мина през още врати, пресече нещо като офис с тънък мокет и наситен с воня на цигарен дим, жълти стени и пирамида чаши с кафяви като катран петна. Към това се прибавяше купчина захвърлени кутии от бира, бъркотия от хартиени ленти и далечна музика. Офис парти? Прикри оръжието си и нахълта в…
Приглушена светлина, проблясъци на евтини прожектори и аматьорска цветомузика, клиенти танцуваха под звуците на парче на някаква бездарна момчешка банда.
Мина през тях и покрай купчина бирени бутилки, декове и гърмящи тонколони. Неколцина служители се завъртяха пред него с умението на разгонени курви, езици докосваха влажни устни, тясно прилепнала кожа и проблясващи дълбоко изрязани деколтета, от които се носеше смесената миризма на текила и феромони, приканващи за пропито с вонята на пот секспарти.