— Ударна група 14, тук съм, за да ви убия.
И се раздвижи с невъзможна скорост, щом тримата членове на частта откриха огън. Куршумите запищяха през стаята, сивата фигура скочи във въздуха, направи салто, извъртя се и изрита с обутите си в ботуши крака огромното туловище на Евос. Великанът политна назад и още преди да се стовари на пода, от гърдите му щръкна лъскава дръжка на нож.
Сивата фигура вдигна глава с бързо движение, подобно на нападаща богомолка.
После плавно вдигна пистолета на Евос от пода.
— Ах ти!… — изсъска Дазна. Красивите й устни бяха разкривени от ярост. Хвърли се напред, натисна спусъка, от затвора заизлитаха гилзи, но сивата фигура бе…
Изчезнала.
Дулото нежно погали Дазна по слепоочието. Три заблудени куршума се забиха в мазилката, преди Джакс да насочи оръжието си към сивата фигура в другия край на помещението. Прекалено късно…
„Не“ — безмълвно се размърдаха устните му.
Сивият нападател натисна спусъка на пистолета и докато мозъкът на Дазна изхвърчаше от едната страна на главата й, се оттласна от падащото й тяло, сви се на кълбо, незнайно как избягвайки пищящите 7,62-милиметрови куршуми на Джакс, и се претърколи към ниския дървен сандък. Сякаш от нищото се появи пушка — помпа и се разнесе тежко басово бум. Джакс прелетя през стаята, остави огромна кървава диря върху мазилката на стената и се строполи по очи на земята, без да помръдне повече.
Внезапно всичко замръзна и се възцари ужасна тишина. В слабата трептяща светлина помръдна само коленичилата, свила се фигура на Саша Бора — той бавно вдигна глава, огледа се и треперливо пое дъх. Разбра — разбра, че е извадил късмета да остане жив, че му се е разминала участта да е труп, въргалящ се до трите окървавени тела на пода.
Облечената в сиво фигура — мъж? жена? — стоеше до него с пистолета в ръце.
— Аз… дойде тъкмо навреме — изхриптя Саша Бора с напукани от напрежението устни.
Фигурата не каза нищо. Не помръдна. Не произнесе нито звук.
Саша се загърчи нервно, внезапно плувна в пот.
— Не мога да повярвам, че уби трима души от ударната група — изграчи той. Фигурата остана все така неподвижна; нямаше никакъв отговор. — Как е възможно да се движиш толкова бързо? И дали си тук за това, за което предполагам? У мен е. Не се безпокой, на сигурно място е, носех го на… него.
Дулото помръдна и двата изстрела размазаха Саша Бора на безформена каша в ъгъла. Оръжието изтрака в локвата кръв на пода. Меките черни ботуши оставяха алени следи по плочките. Облечената в сиво фигура натисна едно копче и капаците на прозорците започнаха да се вдигат.
Фигурата отиде до изящно украсения кожен куфар, метнат настрана по време на бъркотията. Ръцете й се раздвижиха сръчно и отвориха скритото отделение под фалшивото дъно. Металните листа проблеснаха и след миг изчезнаха под тясното сиво облекло.
Убиецът скочи на балкона и погледна към джунглата далеч долу. Ярките утринни лъчи осветиха сцената и за миг бакърените очи сякаш заблестяха като разтопен метал.
После фигурата изчезна — останаха единствено кървави отпечатъци по парапета.
Някъде отдалеч се чуха автоматни откоси.
Стражите, които оглеждаха стаята и четирите трупа, се спогледаха разтревожено.
— Как е успял да отвори цифровите ключалки? Мислех си, че са абсолютно сигурни. Милиард шибани комбинации, поне така чух.
— Хей, виж тук.
Спуснаха се към зеещия прозорец, видяха следите от съсирена кръв и погледнаха надолу към безкрайната джунгла…
Нещо едва видимо се спусна и приклекна във влажното, капещо мазе дълбоко под и в постройката на високата скала. Чу се дращене на метал по камък. След това се появи слаба червена светлинка, предвещаваща смърт и разрушение.
Бомбата се взриви.
Пламъци и адски стихии с писък се втурнаха в постройката и я разкъсаха на парчета със силата на отприщена химическа диващина.
В джунглата долу се посипаха дребни камъчета, последвани от по-тежки парчета мазилка и камъни — описваха дъги през зеленината и тропическата утринна мъгла.
Черен дим се издигна към небето и закри току-що изгрялото слънце.
Ударна група 77: Великобритания
Вятърът виеше зловещо над бушуващото Северно море и запращаше вълна след вълна срещу извисяващата се тъмна и мрачна, блъскана и разтърсвана от стихията метална структура.
Нефтената платформа бе стара, захвърлен непотребен остатък на една от най-големите петролни компании на света. Ръждясващите машини вече не сондираха и не изпомпваха, морската пяна постепенно изяждаше високата кула, огромните двигатели вече не боботеха, изпълнени с живот. Платформата бе изхвърлена ненужна вещ — изоставена, обезчестена, изнасилена, опразнена, обрулена, изчукана и забравена.