— Слейтър е гладен — избоботи Слейтър, коленичи и почна да си играе със Самсън. Кучето започна да ръмжи и лае на шега, боричкаше се с огромния здравеняк, който го бе притиснал на земята и го гъделичкаше.
— Не помня някога да не си бил гладен, Слейтър.
— Така е. Нали раста.
— Вече си на четиридесет и шест, Слейтър.
— Да де. Обаче продължавам да раста.
— Не минаваш много често, Джем. Предполагам, има някаква причина?
Картър бе свел очи, устата му бе свита в тъжна гримаса Неотдавнашните събития бяха прогонили по-голямата част от чувството му за хумор и това неочаквано събитие му се струваше някак злокобно.
— О, да — меко каза Джем, запали цигара, отметна глава и разтърка уморените си очи. — Става нещо гадно, приятелю. Влизал ли си в системата през ЕКуба? Проверявал ли си кодираната информация за лудориите ти в Германия?
Картър поклати глава.
— Още не съм. Не обичам лошите прегледи.
— Нещо не достига. Нещо не пасва. Спиралата сякаш няма отговор как е станало инфилтрирането в немските специални сили. Фойхтер, нашият приятел и координатор от Спирала_H QIII, е изчезнал и се смята за мъртъв. Измъкнали са опеченото тяло на племенницата му — заедно с телата на всички гости на празненството — от развалините, след като огънят е бил потушен. Същинска касапница. Но колкото и да е чудно, не са намерили нито следа от самия господин Фойхтер, Странно, нали? Още повече като се има предвид, че си я гръмнал тая гадина? Намирам за обезпокоително, че достойните ни работодатели нямат отговори на тези въпроси — в края на краищата бюджетът им за разузнаване и технически разработки би трябвало да е по-голям от този на НАСА.
Картър сви рамене.
— Не са господ бог. Не могат да знаят всичко.
— Адски прав си — изсумтя Слейтър, докато изчопляше парченца бекон измежду останалите му зъби. — Давай, Джем, разкажи му за групите.
Джем въздъхна и Картър усети, че приятелят му като че ли се предава. Странно — заедно бяха минали през някои от най тежките кампании и бяха оцелели. Бяха пресекли пустинята след битката при Кайро 7, участваха в Танкерните преходи, след като изкуствената чума — Сивата смърт — бе отнела живота на 58 милиона души и съсипала икономиката и населението на Европа, Северна Африка и двете Америки, бяха се сражавали в няколко свирепи битки против надигналия се тероризъм след приемането на законите за забрана на атомното, биологичното и химическото оръжие.
Лицето на Джем бе напрегнато.
— Ударна група 14 е била изтребена.
— Зная — тихо каза Картър. — Но подобни неща могат да се случат. Това е една от вероятностите на работата ни. Мъже и жени умират. Животът е курва, нали?
— Да, но още по-лошото е, че Спиралата не е оповестила информацията. Установих го, след като проникнах в компютрите на кубинските специални части. Натъкнах се на данните съвсем случайно. Затова двамата с Ники се заехме да потърсим това-онова, да държим под око няколко от останалите групи, дори и неколцина членове на Ядрото. Липсват още две ударни групи — 77 и S–4.
— Снайперистите? Рекс, Скот и Амбър?
— Да. — Джем кимна и издуха дима от цигарата си. — Мислех си, че е съвпадение. После нещата в Лондон наистина се сговниха — беше от онези ситуации, в които съжаляваш, че изобщо си помислил да подпишеш онзи шибан розов формуляр, с който се отказваш от свободата си. И познай какво се оказа…
— Капан?
— Да. Джем допуши цигарата си и веднага запали нова.
— Чакаха ни. Тръгнах пеша да разузная. Копелетата почти ме пипнаха. Шестима. Абсолютни професионалисти — добре въоръжени, яки като говеда, умни, пъргави.
— И мислиш, че и на мен са ми заложили капан? — тихо попита Картър.
— Точно това ми хрумна, друже. Картър се почеса по наболата брада и взе предложената му от Ники цигара.
— Шантава работа… Сутринта ми се обади Натс. Идва насам. Звучеше малко паникьосана.
— Внимавай с нея — каза Слейтър. — Все пак е тактически офицер. От старата школа. Коварна като някоя шибана кучка.
— Познавам я от години. Добри приятели сме… Джем сви рамене, пресегна се през масата и потупа ръката на Картър.
— Наташа е путка… — Ники ахна. — Не искам да звучи като обида, любов моя. Нали се сещаш, Картър — малко мъзга между краката й и започваш да мислиш единствено с хуя си. Не се доверявай на никой шибаняк, приятелю. Не се доверявай на Натс. Дори и на нас. Имаме избити и изчезнали ударни групи. Искали са да те очистят, а по нас изстреляха цял арсенал куршуми. Защо мислиш, че сме дошли тук с този бус? Заради шибаното забавление ли? Проникнаха в ЕКубовете ни… а ако те са върхът на криптираната комуникация, значи няма нищо сигурно. Не можеш да ми напишеш шибания си декодиращ код и да се надяваш, че ще му се размине, когато лайното уцели вентилатора… Картър, Спиралата знае нещо и не го казва… сигурен ли си, че това място не се подслушва?