Разстоянието до позицията на Картър застрашително намаляваше.
Мамка ти! — изръмжа той.
Превключи на автоматична и изстреля откос от четири куршума — улучиха купето. Още четири и предното стъкло се огъна и колата пак поднесе…
Но Картър не беше на мястото си, за да я гледа. Хвърли карабината в снега и спринтира към къщата и мястото за паркиране пред входа. Чу как мерцедесът минава с рев по пътя под него. Разнесоха се още изстрели и писък на рикоширали куршуми. Огромната кола изчезна от погледа му и Картър стисна зъби и се понесе през снега, сграбчил браунинга, с плувнало в пот лице…
Отпред и отгоре проехтяха още изстрели.
Картър изскочи на билото и светът се разкри пред него с планините на заден фон и живописната картина на валящия спокойно сняг — идилична романтична сцена, подчертана с Грубата черта на…
Насилие.
Наташа бе обърнала колата и я използваше като барикада — бе приклекнала зад нея, опряла пистолет върху вдигнатия багажник.
Картър се появи в мига, в който мерцедесът се понесе право към БМВ-то; Наташа отскочи с вик и двете коли се блъснаха сред писък на разкъсван метал. Колата й се блъсна във фасадата на къщата, смазана и разнебитена; един от прозорците се пръсна на парчета. Вратите на мерцедеса се отвориха още в движение и мъжете изскочиха с вдигнати автомати…
Наташа се претърколи и стреля. Гърмежи изпълниха въздуха. Един от мъжете рухна — куршумът го улучи в лицето и го превърна в безформена кървава каша.
Разнесе се автоматична стрелба и куршумите засвистяха сред дърветата към поляната.
Три се забиха бързо един след друг в мантинелата зад Наташа и я пробиха с глух кънтеж.
Четвъртият я улучи и я запрати нагоре и настрани вън въздуха. Наташа падна върху мантинелата, с лице надолу и извити под неестествен ъгъл крака сред корените на дърветата.
— Не! — изрева Картър.
Тъмночервено
Спирала_Н, Лондон
7
Главната компютърна зала на Спиралата: огромно, внушително стълпотворение от всевъзможни машини, използвани за координиране на дейностите на Спиралата по цялата планета — от ударните групи до финансовите сделки, от покупко-продажбата на земя, оръжие и военна техника до диктуване на икономиката на Уолстрийт. Сраженията се командваха и продължаваха да се командват оттук. Битката при Белсен. Атаката на полската бразда. Транспортирането на танкерите с разлагащи се мъртви тела в Сибир след Сивата смърт…
Онези, които знаеха за Спиралата или работеха за нея, често се питаха за финансовата страна — как така организацията се е превърнала в такъв гигант? И как финансира подобни мащабни замисли и планове по цял свят?
Прости отговори нямаше. Спиралата имаше пръст едва ли не навсякъде — контролираше акциите на хиляди финансови институции, притежаваше безброй предприятия, като се започне от каучукови плантации и се стигне до петролни рафинерии. Навсякъде, където можеха да се направят пари — при това добри пари, — Спиралата бе замесена по един или друг начин.
Спирала_Н не можеше да се види от въздуха; бе погребана под земята, огромна шахта с диаметър 500 метра бе прорязана вертикално в скалата и земната кора. Над нея имаше редици магазини и домове — нормалните лондонски улици, станали не чак толкова нормални след кървавите лондонски бунтове… А дълбоко долу, под пътната настилка, под забързаното шумно движение, под тълпите купувачи, въоръжени с камери туристи и размахващи оръжие хора от JT8, под метрото и тунелите и под безумно силно охраняваната лондонска съпротива… Спирала_Н съществуваше.
Дълбоко, дълбоко под земята. Подземна база, подземен свят.
Входовете бяха маскирани, скрити; само малцина избраници знаеха как да стигнат до тях. Един представляваше широка въртяща се стъклена врата, водеща към едноетажния комплекс на застрахователна компания. Точно тази сутрин вратата се завъртя бавно и от нея се появи прекрасна млада жена. Усмихваше се, скъпата й безупречно чиста и свежа рокля бе идеално изгладена, а зад табелката с името й се криеше изключително високотехнологично средство, даващо й достъп до подземната щабквартира на Спиралата.
Жената вдигна лице към събиращите се облаци. Наблюдаваха я няколко въоръжени полицаи на ъгъла — очите им не можеха да се откъснат от дългите й крака и яркия грим.
Облечената й в ръкавица ръка се вдигна и докосна за миг блестящите червени устни.