Върна се при Наташа и се свлече на пода до нея. Тя дишаше дълбоко, цветът на лицето й се беше възвърнал. Самсън влезе, скочи в кошницата си в ъгъла, сви се на кълбо и почти моментално заспа.
Картър включи защитната система с дистанционното, облегна глава на канапето до Наташа и уморено натисна копчетата на телевизора. Намали звука и загледа без никакъв интерес танцуващите пред очите му образи. Мразеше телевизията. Американците я наричаха „мъртвешко око“ и сега разбираше причината за това. Все пак призна неохотно, че има и своите предимства, докато превключваше новинарските канали и преглеждаше новините. Мозъкът му работеше на максимални обороти въпреки изтощението.
И тогава видя, като някакво невероятно ужасно съвпадение…
Камерата се плъзна над унищожения Лондон, през огромния кръг в зоната на експлозията, където някога се бе намирала Спирала_Н в тайното си подземно леговище. Той не се заслуша в истеричния монолог на репортера — нямаше нужда от коментар и не му пукаше какво казва говорителят; широко отворените му очи се взираха в аматьорския видеозапис, направен от някакъв японски турист. Внезапната анихилация, дезинтеграцията, мигновеното унищожаване на Спирала_Н…
Разтърка очи.
Какво става, по дяволите? — изкрещя обърканият му ум.
Извади ЕКуба си; повърхността му бе мъртва. Нищо чудно, като се имаше предвид, че централните компютри току-що бяха превърнати на пара от ужасната експлозия.
Устата му бе пресъхнала.
Играта загрубяваше все повече.
Играта ставаше все по-гадна.
„До гуша ми дойде да играя по шибаните правила на някой друг!“ — изръмжа Кейд в мозъка на Картър, подобно на някакво черно морско чудовище, появило се внезапно от най-мрачните дълбини на океана.
— Не си единственият — изръмжа в отговор Картър.
Унесе се за известно време в неспокойна дрямка. Когато се събуди, огънят продължаваше да гори, но навън бе тъмно като в рог и мракът подчертаваше танцуващите по стъклото снежинки. Погледна Наташа. Тя все още спеше дълбоко и дишането й бе равномерно. Провери стерилните превръзки и ги смени. Наля си конска доза „Лагавълин“, седна на килима до Наташа и отпи от мекото огнено питие, загледан в лицето й. Изглеждаше толкова спокойна и прекрасна в съня си…
Но въпреки това се налагаше скоро да я събуди. Колко време щеше да мине, преди да дойдат следващите неканени гости, въоръжени и твърдо решени да им видят сметката?
Протегна ръка и отметна един кичур от челото й. Тя измърмори нещо и се размърда. Картър я погали по бузата, наслаждаваше се на топлината на плътта й. Изпадна в меланхолично настроение, смекчавано единствено от тежестта на браунинга върху бедрото му.
Ще дойдат и други, помисли си.
Съвсем скоро щяха да разберат, че са се провалили.
Наташа изстена, обърна се, въздъхна и лицето й се изкриви от болка — шевовете я мъчеха. Закашля се и се отпусна върху възглавниците. Картър потисна желанието си да я събуди и да започне да я разпитва. Беше изгубила много кръв, бе изтощена от раните и шока. Трябваше й почивка… но не задълго. Налагаше се да потеглят, при това скоро. С колко време разполагаха? С пет часа? С един? С десет минути? Ръката му погали браунинга.
Щеше да ги чака.
И да им го начука…
Спирала, записка 3
Копие на новинарско съобщение
Код Червено_Z
Преглед на необичаен инцидент 554670
Руското правителство изгуби петнадесет атомни подводници.
Тези подводни съдове с голям радиус на действие, захранвани от атомни реактори и носещи ядрени бойни глави, бяха официално обявени за изгубени при изпълнение на служебния си дълг, след като изчезнаха един по един от сонарите и останалите радиолокационни и наблюдателни уреди.
Водените от военните спасителни екипи обикалят районите в които съдовете са били регистрирани за последен път. Въпреки че се използват малки скоростни едноместни подводници, издирването засега е безуспешно.
Много държави вече изразиха съболезнованията си по повод може би най-голямата морска катастрофа в мирно време. >>#
Подвижен
8
Палубата се полюшваше плавно под дебелите му сиви обувки. Той се обърна към брега; вятърът развяваше дългата му къдрава коса и брадата му. В далечината се виждаше притъмнялата гора, сгушена в прегръдката на дълбоката зима. Там, където реката се вливаше в морето, водата на места бе замръзнала и огромни ледени късове се носеха като плоски сребърни остриета по мързеливото течение. Чайки пляскаха с криле, крещяха като изоставени деца и се биеха по бреговата линия и над горите на Аляска; мракът вече се спускаше над това притихнало кътче на планетата.