Спирала_Q захапа Джесика след излизането на третата й статия. И сега, на двадесет и три години, тя бе богата млада жена, живееща в свят на мечтите на едно секретно място дълбоко под Великата пясъчна пустиня. Бе невероятно богата. Нелепо богата. И въпреки това не такива вулгарни неща като парите и материалните придобивки я задържаха тук, въпреки пустинята наоколо — оставането й бе свързано с мечтите й, с надеждите й за бъдещето. Можеше да избере да работи където си пожелае — в Мексико, на Сейшелите, във Флорида — всички тези места имаха своето собствено обаяние за безценния млад компютърен гений. Но Спирала_Q се намираше в Руб ал’Хали. И именно Спирала_Q бе мястото, където попадаха най-важните компютърни лайна.
Джесика Рейд трябваше да е в центъра на всичко това.
В противен случай издигането й до върха в избраната област нямаше да представлява нищо.
Седна на терминала, свърза се с пет сървъра и впрегна в работа силата на още четиридесет и шест второстепенни процесора. Пръстите й полетяха над клавиатурата. Спря за миг, докато оправяше настройките на различните работещи във фонов режим програми и процедури. Компилира сегашния си проект и откри грешката още преди компютърът да съобщи за нея. Нагласи кода, компилира отново, пусна програмите и се облегна назад, докато числата бързо се сменяха на екрана. Оптично-дигиталните квад-модеми примигнаха със зелени светлинки към нея.
Джесика Рейд разтърка уморените си очи и облиза пресъхналите си устни. Изведнъж усети, че е страшно гладна и страшно уморена, макар и да оценяваше, че това са малки неудобства в сравнение със случилото се в Лондон.
Спирала_Н — взривена.
Потрепери и изключи външния образ.
Загледа се през дебелото тъмно стъкло към офисите под нея. Повечето от терминалите бяха празни. Изненада се, когато погледна часовник си. 19:00.
— Господи — уморено възкликна Джесика. Бе работила без прекъсване от осем сутринта, без да отвлече вниманието си нито за миг. Сега организмът й бе започнал бурно да заявява претенциите си. Въздъхна тихичко, стана и протегна съвършено оформеното си атлетично тяло. Мускулите й изстенаха.
Имам нужда от една проклета бира, осъзна тя. Студена.
Взе асансьора до личната си квартира. Всички програмисти и дизайнери от Елитното ниво разполагаха с най-луксозните квартири в горната част на подземния комплекс. Наричаха го „Приземния етаж“, но всъщност той се намираше непосредствено под пясъците. Това бе една от облагите, от привилегиите, от изключенията на работата за Спирала_Q. Получаваха най-добрите заплати, най-добрите ваканционни пакети, възможност да работят където пожелаят и да се трудят върху най-интересните проекти с най-мощното компютърно оборудване, създавано някога.
А Джесика Рейд бе в буквалния смисъл на върха на всичко това.
Влезе в апартамента си, свали дрехите и се наслади на прохладния полъх от климатика върху голата кожа. Мина боса по мраморните плочки, пусна душа, пристъпи под топлите струи и сапуниса загорялото си тяло. Втри шампоан в дългите си тъмни къдрици, изми си косата, излезе от стъклената кабина и се избърса.
Все така гола, отиде до хладилника и извади бутилка леденостуден „Будвайзер“. Махна капачката и отпи голяма, отдавна заслужена глътка. Зае се да си приготви лека салата… при царящото безпокойство и носещите се слухове около Спиралата и щабквартирата в Лондон, задоволяването на глада й не бе от първостепенна важност.
Радваше се на простата задача по приготвянето на вечерята си; на това колко естествено е да нарежеш марулята и краставицата и да наредиш парчетата в чинията след подпалващите главата изчисления през обикновения работен ден с QIII.
Докато пиеше четвъртата бира, комуникаторът избръмча.
Тя натисна копчето.
— Да?
— Имаме проблем.
— Пак ли?
— Вторичният сорс на QIII току-що се декомпилира.
— Мамка му. Идвам след пет минути.
— Трябва ли да ти напомням, че имаме само една седмица, за да достигнем 98%?
— Да, да. Разбирам, мамка му. Ей сега слизам.
Прекъсна връзката.
— Пак трябва да навличам шибаните дрехи… — измърмори тя и метна празната бутилка в кошчето, където тя е дрънчене се присъедини към другарките си. Изчезна в спалнята. Мислите й се въртяха около възможните грешки, които биха могли да причинят подобно компютърно бедствие… и през цялото това време някъде дълбоко в нея се спотайваха съмнения относно Спиралата и въпроси какво става с организацията…