— Предполагам, че под доверие имаш предвид онова пукало, дето го е насочил към мен безмозъчният великан Слейтър?
Джем сви рамене и се ухили.
— Е, знаеш как е.
— Наистина зная — спокойно отвърна Свещеника. — Какво си намислил?
— Нещата започнаха да вървят от лошо към по-лошо, Идваме направо от Лондон.
— Щабквартирата?
— Да — намусено каза Джем.
— Трябва да се молим за душите им — рече Свещеника. Огромна мъка се изписа на меланхоличното му лице и очите му се напълниха със сълзи. — И все пак все си мисля, че това престъпление не бива да остане ненаказано.
— Трябва ни помощта ти — тихо каза Джем. — Ти имаш по-високо ниво на достъп от нас. И, честно казано, вероятно знаеш по-добре от нас какво става…
Очите на Свещеника проблеснаха.
— Имаше, да го наречем… усложнения. Какво си намислил?
— Да открия кои са виновниците, мамичката им. Да събера останалите ударни групи и да им го наврем на ония тъпани отзад. Да им се изсерем в устата.
— Първо ти трябва Източникът. После ще ти е нужна Целта.
— Точно затова съм тук — каза Джем. — Не можем да се доверим на никой друг. И, вярвай ми, здравата се колебаех дали да се свържа дори с теб.
Свещеника стоеше дълбоко замислен, дъждът се стичаше по огромното му тъмно туловище. Най-сетне се сепна, сякаш излезе от транс, лицето му се проясни и той се усмихна на Джем, протегна ръка и го потупа приятелски порилото.
— Имах напътствие.
— Сериозно? — Джем погледна нервно към небето.
Свещеника кимна. Събра грамадните си длани, сякаш се молеше. Рунтавите му вежди се събраха, челото му се смръщи от напрежение.
— Бог ще ни поведе, Джем. Бог ще ни закриля. Бог ще ни сочи пътя.
— Сигурен ли си?
— Да. Бог винаги ми е предавал важна информация от най-различни източници. Вече действам според нея. Но трябва да предприема пътуване и ще се нуждая от помощ. Смятах да поискам малко подкрепление, но… вие сте тук, приятелю. Пратени, както си мисля, от Всемогъщия.
— За какво пътуване става въпрос? — подозрително попита Джем.
— Като тактически офицери, ние водим на отчет най-различни хора и места по света. Наблюдаваме ги, така да се каже. Неотдавна имаше засилена активност на много места и пратих тактически групи да разузнаят — точно преди експлозията в лондонската щабквартира. Бях тръгнал на едно такова разузнаване, когато получих изопаченото ви послание.
— Значи можем да дойдем с теб?
— Помощта ви ще е добре дошла, братко. Тази засилена активност е свързана убедително с бедствието в Лондон и със Спиралата като цяло. Имам сериозни подозрения, че връзката е наистина много тясна.
Джем кимна.
Свещеника се засмя.
— Ще се срещнем на летище Самбрей. Първо трябва да се погрижа за някои неща.
— Добре. Само кажи кога.
— След дванадесет часа.
— Ще сме там — тихо каза Джем.
Двигателят бръмчеше като излязла за мед пчела. Наташа се събуди, прозя се и се загледа в танцуващото през върховете на памучните облаци слънце. Разтърка очи и известно време се наслаждаваше на гледката. Далеч под тях се разгръщаше пясъчен пейзаж, разнообразяван тук-там от някое странно дере или редица хълмове и осеян с разпръснати храсти дървета. Напомняше й по-добрите времена — по-щастливите времена, преди светът да се превърне в такова разкъсвано от войни шибано място…
Размърда се и трепна, когато конците й се опънаха. Хвърли поглед към Картър.
— Как си?
— Чудесно, пиленце.
— Къде сме?
— Над Гърция. Виждаш ли онзи остров там долу?
— Е?
— Това е Закинтос. Навремето изкарах чудесна отпуска на него. Апартаментът ни беше нападнат от мравки и се наложи да поръсим със захар до шумните ни съседи от Глазгоу. Хехе, бързо млъкнаха. Но като цяло беше хубаво. Ти как си?
— Кофти.
— Гладна ли си?
— Да. Вече мога ли да отворя торбите?
— Разбира се. Зелената е пълна е храна. Извинявам се предварително за лошото калорийно съдържание. Кълна се, някой трябва да осъди тия шибани бензиностанции.
Наташа затършува из покупките и намери храна — или поне някакво подобие на храна. Наяде се и започна да дава малки хапки на Картър, който задъвка лакомо, без да сваля ръце от щурвала.
— Защо не си дадеш малко почивка? Колкото да хапнеш и пийнеш?
— Ще пилотираш ли?
— Хмммм…
— Е, в такъв случай ще се въздържа. Ще кацнем в Кайро да заредим…
— Не беше ли обявен за издирване в Египет? От хора с автомати, които те искат много, ама много мъртъв?
— Така е. Когато казвам Кайро, нямам предвид точно Кайро. А едно тайно местенце на стотина километра от града.
— Значи няма да имаме време да се попечем или да видим пирамидите?