Сигурно греши, осъзна той.
Хакнатият ЕКуб просто трябваше да греши…
Ледена висулка се заби в сърцето му.
Картър никога не би посмял да дойде в Африка… Гол се бе изсмял високо, когато научи, и смехът му бе отекнал над долината. А ако този шибаняк наистина идваше тук — а според криптираните данни на ЕКуба излизаше, че е от първостепенна важност той да бъде открит и заловен — тогава най-вероятно целта му беше да намери Гол.
— Заклех се, че ще те убия.
Гласът му бе дълбок, невероятно дълбок и мелодичен — почти Шекспиров, богат глас, глас на актьор, а не на…
Какво си ти? — помисли си той.
В какво си се превърнал?
Спиралата го бе преместила. Беше го пратила от Лондон да работи върху специален нов проект. Спирала_F.
Изсъска през стиснати зъби.
Продължи да върви, вече по скалите, прескачаше от камък на камък, докато не се озова на друга пътека. Тя водеше през билото и се виеше като изсушена червена змия под слънцето към редицата скрити детектори и противопехотни мини…
Спиралата…
Имаха да отговарят за много неща. За адски много Неща…
Стигна до края на пътеката. Погледна назад и навлезе под хладната сянка на дърветата. Залязващото слънце продължаваше да пече, макар вече да се спускаше зад хоризонта.
С приближаването на дома си се отпусна. Щабквартирата на Спирала_F — проста варосана постройка, в която се пазеше струваща милиарди долари техника, скрита дълбоко под повърхността във високотехнологични подземия: оръжейни системи, хангари за модифицирани превозни средства и…
Очите му блеснаха.
И още нещо.
Между клоните на портокаловите дръвчета полъхна лек ветрец.
Колко много се промени светът, помисли си той. Как затъна в блатото на престрелки, войни и насилие.
Потрепери.
Колко много съм се променил аз…
Зърна проблясващото между дърветата бяло и скоро пред очите му се появи схлупената разнебитена къща. Тръгна предпазливо, в опит да изненада Крал Джордж, огромния чернокож, който стоеше на стража с автомата си. Великанът го забеляза отдалеч. Гол се ухили и му махна.
— Добре ли си, шефе? — изръмжа Крал Джордж и се усмихна.
— Просто се мъчех да те издебна — каза Гол.
Крал Джордж поклати глава.
— Това не може да стане. Крал много хитър. Има много набито око. Затова ми плащаш, нали, момче?
Гол се ухили още по-широко. Как можеше някой да нарича него момче? Здрависаха се, Гол мина покрай огромния страж, долови естествената му миризма на масло и плодове и пристъпи в прохладната сянка на бялата вила с червени керемиди.
Ама че невзрачна маска, помисли си.
Истинска маскировка, криеща оборудване, за което светът дори не бе започнал да разбира.
Обувките му затропаха по дървения под — напукан и огънат на места от сухите години. Енергично изкачи паянтовите стълби и зави наляво по широкия коридор с олющена боя и покрай някои лични вещи, които бяха по-скоро за показ, отколкото с някаква сантиментална стойност — Гол не беше от хората, които пазеха вещи от миналото. Носеше любовта и болката в сърцето и душата си.
Спря до една секция от разнебитената, олющена и огъната дървена ламперия. Отвори малък капак и набра няколко цифри на металния панел, който рязко контрастираше с останалия интериор. Облицовката се плъзна настрани и Гол се вмъкна в грубо изсечения в скалата тесен кладенец. Металното стълбище се спускаше надолу и надолу до прашния нисък коридор, водещ към…
Към Подземието.
Добре завърнал се в рая, помисли си той.
Свечеряваше се. Картър насочи самолета през искрящия океан източно от Кения. Наташа седеше, отпуснала глава на рамото му. Изведнъж кабината слабо завибрира и се чу тракане.
Тя се размърда и погледна Картър.
— Какво става?
Тракането се повтори, придружено от кашлицата на двигателя. Картър се наведе напред да види показанията на уредите.
— Само не ми казвай, че имаме проблем.
— Имаме — със стиснати зъби отвърна Картър. — Горивните помпи. Мамка му!
Двигателят се закашля пак, Наташа се вкопчи още по-силно в Картър и очите й се разшириха от страх. Картър пое дълбоко дъх и насочи чесната на юг.
— Ще се наложи да кацнем.
Познаваше Африка — и особено Кения — изключително добре: беше изпълнил не една и две явни и тайни мисии из прашния опустошен континент. Полетя покрай брега на петнайсетина километра южно от Момбаса и избра едно място, за което се бе договорил навремето с един земевладелец със съмнителна репутация.
Спусна се ниско над морето. Тюркоазените вълни искряха под тях. Бяла пяна танцуваше върху огромните извити гребени. Прелетяха покрай дълга редица наредени покрай брега палми и широк пуст плаж с бял пясък. Чесната се насочи към широка дълга поляна между високи скали, плавно докосна земята и се понесе с друсане по тревата към високата ограда и поразителната белостенна къща зад нея. Бръмченето на двигателя бе като дразнещо цвърчене в този неочакван рай. Къщата бе голяма, от дърво и камък, високият покрив се поддържаше от огромни колони — бе завързан за тях с дебели въжета, умело оплетени от грамадни листа и суха трева.