Тъмните очи проблеснаха. Настъпи мълчание. Дълбоко мълчание.
— Имам една молба — най-сетне се обади Фойхтер. Все още гледаше маслената картина на стената, но вътре в него нещо се бе променило. Нещо странно. Нещо изгарящо. Неизвестно защо, точно сега цветовете го разочароваха. Жадуваше не за друго, а за реалност.
— И каква е тя? — попита Дюрел.
— Картър. Искам гаранция. Искам го мъртъв тоя кучи син.
— Ще видя какво мога да направя — каза Дюрел.
Нощта се бе спуснала над пустинята.
Температурата рязко спадна. Небето бе идеално чисто, звездите блестяха като скъпоценни камъни, разпилени по най-фина черна кожа. Фойхтер продължаваше да седи в стола си, обгърнат в мрак, и само огънчето на пурата в ръката му издаваше, че все още е в разположения дълбоко под земята кабинет — буден, нащрек, с проблясващи тъмни очи. Почеса се полусъзнателно по белега на корема.
Взираше се в изображенията на черната пустиня на монитора. Нищо не помръдваше. Нямаше светлини, нямаше движение, нямаше неканени гости. Това място бе насред нищото. Това място бе празнота. Спирала_Q бе невидима. Несъществуващо място. Пустиня насред пустинята.
Усмихна се.
В тишината почти усещаше забързания кошер около себе си. Хиляди работници — програмисти, хардуерни дизайнери, хакери, най-добрите компютърни умове на света, работещи заедно като добре смазана машина върху най-съвършения компютърен проект, създаван някога…
QIII Proto. Първият кубичен процесор в историята.
Първият в историята клетъчен процесор.
Прототипът на електронния разум.
Мозък.
В комбинация със Световния код той щеше да е в състояние да предсказва действия, реакции, военни инструкции. Щеше едва ли не да предсказва бъдещето. Щеше да е съвършеното оръжие. Щеше да направи него, Дюрел и останалите… щеше да ги направи богати, щеше да ги направи могъщи, но най-важното…
Щеше да ги направи богове.
Въздъхна и издиша облак дим в мрака. Асансьорът тихо изщрака и малко островче светлина нахлу в тъмнината. Някаква фигура излезе от кабината, после вратата се затвори. Чуха се тихи приближаващи се стъпки.
Фойхтер се загледа в некса, който бе гол, с перфектно оформено тяло — мускулесто и стегнато. Облиза устни и срещна бакърения му поглед. Този бе женски — разузнавач, по-дребен от воинската каста, не толкова смъртоносен, но също атлетичен и много по-добър, когато ставаше дума за издръжливост. Слаба яка малка курва.
Погледът му се плъзна надолу и отново се вдигна нагоре по идеално оформените бедра, хълбоците, корема и гърдите, за да се спре на бледото лице с пламтящите бакърени очи.
Това лице беше прекрасно.
Студено и прекрасно.
И съвсем леко деформирано.
Фойхтер се усмихна. Странна, изкривена усмивка.
— Ела — каза той и разпери ръце. Усещаше как желанието и страстта заливат тялото му. Нексът се подчини, пристъпи напред и разтвори крака.
Африка
13
Знаеше, че сънува, но това някак си влошаваше положението. Когато бе буден, имаше все пак някакъв контрол върху нещата, в сънищата си бе само наблюдател и вече знаеше събитията, знаеше какво се е случило, знаеше за болката на света и разтърсващите последствия от Сивата смърт… и въпреки това можеше отново и отново да съживява тези моменти с проклятия, гняв и омраза. Но без контрол.
Стоеше, здраво стъпил върху хлъзгавата палуба на танкера — огромен 200000-тонен съд, който браздеше черните води като абаносов айсберг, откъснал се от Арктика. Очите му бяха тъмни, с дълбоки сенки, студеният вятър брулеше черната му униформа, облечените му в ръкавици ръце стискаха зловещия АК–582 с иглен пълнител и вграден гранатомет с 10 изстрела.
Сивата смърт.
Болестта бе оставила горчив привкус в мозъка на Картър подобно на убийствена доза кокаин.
Изкуствено създадено биологично оръжие, Сивата смърт бе плъзнала като божествен пламък през Европа, Северна Африка и Близкия изток, без да подмине и Русия. Париж бе напълно прочистен — същинска ирония. Берлин получи човешка клизма. Рим бе съсипан, подути трупове изпълниха улиците и мъртвите превъзхождаха живите хиляда към един. Сивата смърт опустоши Северна и Южна Америка, без да подбира, и най-сетне бе укротена — след като бе покосила петдесет и осем милиона души по цял свят.
Петдесет и осем шибани милиона.