Никакъв отговор.
— GF 10 до 30, обадете се. Край!
Отново нищо.
— Чуваш ли ме, Рекс?
— Да.
— Виждаш ли нещо?
— Нищичко.
— Нещо не е наред — разнесе се съскащ шепот — рядко чуваният глас на Скоуп. Амбър и Рекс усетиха как в сърцата им пролазва мраз. А същевременно по Канал J още се чуваше проследяването — преследването — на бусовете. „Движат се на изток по Алфред Стрийт и се отдалечават от Съркъл Бей към…“
Амбър отново огледа района. До нея нещо се раздвижи — просто струите дъжд — и още преди да усети какво става, някой бе метнал гарота през шията й. Облечената й в ръкавица ръка яростно се вкопчи в режещата жица, очите й се ококориха, когато болката прониза шията. Тя усети как кръвта потича по врата и гърдите й и в същия миг чу как карабината се удря в парапета.
Вдигнаха я във въздуха и тя зарита безпомощно. Заудря с глава назад — веднъж, два, три пъти, при всеки удар чуваше как нещо хрущи. Хватката отслабна, но само толкова.
— Рекс! — успя да изкрещи тя в ЕКуба и с всичка сила удари с лакът нападателя си в гръдния кош. Гаротата се отпусна и Амбър падна на колене, закашля се, мъчеше се да хване впитата в гърлото й жица…
Рекс наблюдаваше парапета на покрива на слабо осветената сграда. Виждаше как Амбър се бори, но нападателят й бе прекалено близко до нея, за да може да стреля, а и дъждът му пречеше да се прицели добре. После Амбър удари. Нападателят се олюля в мрака и Рекс изстреля един куршум, след това още три — бързи, един след друг. Ухили се гадно и в същия миг пистолетът със заглушител докосна тила му и пръсна мозъка и лицето му по фината каменна облицовка на Операта.
Амбър чу съскането на прелитащите покрай нея куршуми. Извъртя се, свита ниско, и извади 9-милиметровата си берета. Фигурата полетя към нея и с един ритник изби оръжието от ръката й и го запрати през парапета. Объркване вцепени мозъка й — бе чула два тъпи удара зад себе си, знаеше, че куршумите на Рекс са стигнали където трябва. „Кевлар?“ Въпросът прелетя през главата й със същата бързина, с която действаха рефлексите й. Един ритник, втори — блокира ги с ръце и след това нанесе десен прав, но противникът й го избегна. Амбър срещна погледа на врага си — очите му бяха ярки, бакърени — и се опита да го изрита. Той се извъртя и я подкоси с крак. Амбър се строполи тежко, тилът й се удари в парапета. Пред очите й излязоха свитки; тя замахна слепешком, но не уцели. Внезапно се почувства в безтегловност — и с ужас осъзна, че отново са я вдигнали във въздуха.
— Не! — извика Амбър, размахваше бясно ръце и крака. Вятърът ревеше. Тя изкрещя от ужас и отчаяние. А след това се стовари върху земята и сцената, действието и цялата постановка най-сетне приключиха.
Онези, които работеха със Скоуп, го смятаха за нещо като влечуго. Нямаше приятели и беше — или поне така изглеждаше — лишен от каквито и да било емоции. Бе всеотдаен, професионалист — и кажи-речи най-добрият снайперист на Спиралата. Носеха се слухове, че можел да уцели главата на миши кур от десет хиляди крачки и да вдене конец в игла с куршум.
Беше ужасен, че не ги е видял да идват. Четири фигури в черно се бяха покатерили по изкорубения от войната мост под него, без да ги усети. „Не може да бъде!“ — изкрещя умът му, докато го доближаваха, за да му видят сметката. Извъртя карабината „Бергман“ и простреля първия в лицето — имаше съскане, струя кръв и зъби, след което фигурата падна безжизнено назад и започна да се премята през гредите на моста към мрака долу.
Светкавица разкъса небето. На светлината й Скоуп се ухили зловещо.
С плавни движения трите фигури извадиха пистолети със заглушите ли и всички започнаха да стрелят едновременно. Проблясъци заиграха над Харбър Бридж, сякаш пригласяха на гръмотевиците. Още една от черните фигури падна, отхвърлена назад като парцалена кукла, и полетя към тясната ивица на пътя долу. След това един куршум улучи Скоуп в рамото и го завъртя, втори се заби в слабините му, трети прониза гърлото му. От яркочервените му устни бликна кръв.
— Шибаняци! — изстена той, докато политаше надолу, но осигуряващото въже го спря малко под гредата и той увисна и бавно започна да се върти. От отпуснатото му тяло течеше кръв. Двете останали фигури се промъкнаха по-близо и пуснаха още пет куршума в тялото му. Два чифта бакърени очи се срещнаха за части от секундата. След това тайнствените същества хукнаха по главозамайващите висини на моста.
Камионът спря. Светлините на фаровете му прорязваха тежката водна завеса. Калъм изгледа сурово здравеняците и излая:
— Навън!
Десет мъже скочиха от камиона и се разпръснаха, като всеки покриваше съседа си. Калъм приклекна до тялото на един мъртъв войник. Гърлото му бе прерязано. Калъм преглътна и хвърли поглед към другите шест трупа. Не бе изстрелян нито един куршум.