— Много по-добре.
— Какво ще кажете да се поразходим?
— Нощта е прекрасна. Ще ми е приятно.
Слязоха от верандата на бялата къща. Босите крака на Картър докоснаха меката успокояваща песъчлива почва. Закрачиха под дърветата, вдишваха аромата им. Отначало вървяха малко сковано — недоверчиво. Картър предложи на Гол цигара. Запалиха и спряха в един малък кръг между дърветата, вдигнаха глави и се помъчиха да уловят и най-слабия ветрец, който да изсуши потта им.
— На доста топло местенце сте избрали да живеете — най-сетне наруши тишината Картър.
— Да — сковано избоботи Гол. Цигарата изглеждаше съвсем миниатюрна в огромната му ръка. — Но не винаги имаме възможност за избор. Спиралата е сурова господарка. Тя заповядва, а ние, простите смъртни, се подчиняваме.
Усмихна се — лишена от хумор, безкръвна усмивка в нощта. Последва мълчание. Нещо изписка в мрака. Вятърът прошепна между клоните.
— Мисля, че следвам стъпките ви — каза Картър.
— Да. Тъкмо разучавах вашите неотдавнашни… да ги наречем подвизи… в Германия и Шотландия. Разбира се, Наташа попълни някои детайли. Както личи, вие сте доста желан човек, господин Картър.
— Желан мъртъв, ако това имате предвид.
— Хмм. Това е само една от възможностите. У мен обаче се таи друга мисъл — че сте използван. Че ви е скроен номер. Че са ви превърнали в ловджийско куче, чиято функция е да доведе някого до мен. В края на краищата ударните групи бяха избити от трима некса — а при вас е бил пратен само един. Странно, не мислите ли?
— Да.
— Освен това на голямата игрална дъска, която наричаме Земя, бяха направени и други ходове.
— В смисъл?
— Унищожена е още една база на Спиралата.
Настъпи дълго мълчание. Гол се наслаждаваше на цигарата си.
— Преди четиридесет минути Спирала_M също е била изтрита от лицето на земята. В момента тя представлява само купчина развалини, около която сноват спасителни екипи и храбри мъже и жени дават всичко от себе си, за да намерят някой оцелял.
— Мамка му.
— Съвсем точно изразихте и собствените ми чувства — меко каза Гол.
— Но…
— Картър, зная със сигурност, че Спиралата не те иска мъртъв. Имаме много по-сериозни проблеми… А онзи некс, който ти пратиха… боя се, че Спиралата вече не използва тези убийци — не ги използва от много, много години, въпреки че са се появили именно от нейните кресла.
— Тогава кой ги е изпратил? — попита Картър. Внезапно цялото му чувство за хумор се бе изпарило.
— Не зная — въздъхна Гол и почеса брадата си. Хвърли цигарата на земята и я стъпка. — Макар че имам някои подозрения.
— Аз също имам няколко шибани подозрения — озъби се Картър. — Сега вече знам, че ме искаш мъртъв, Гол. И не мога да кажа, че те обвинявам след онова, през което преминахме — помислих, че не съм те преценил правилно, когато пристигнахме тук.
— Наистина е така — меко каза Гол.
Картър погледна огромния мъж. Гол полусъзнателно търкаше белега на крака си. Картър забеляза движението и с леко смущение си спомни, че именно неговият куршум бе оставил тази рана.
— Ти си Картър, най-находчивият човек на Спиралата, или поне беше. Вече не търсиш поръчкови убийства. Оттегли се, скри се далеч в шотландските планини с кучето си в компанията на самия себе си. И въпреки това притежаваш ненадмината дарба да проследяваш хората — и да ги убиваш… Мислех да те убия — все така меко каза Гол. — Тук, сега, в Африка… но мога да намеря по-добро приложение на уменията ти.
Картър запали нова цигара. Предложи и на Гол, но той отказа.
— Нима?
— Гневът ми изчезна. Ти обичаш Наташа. И заради любовта ти към нея ти прощавам. Оставям настрана разногласията в този труден момент… Наташа има нужда от теб. Спиралата също. Картър, някой се опитва да унищожи Спиралата. Защо? Защото Спиралата е онова, което препречва пътя към хаоса. Спиралата е последната защита. Спиралата е куршумът в цевта на света. Спиралата е смърт за онези, които се противопоставят на всичко, което е добро.
Картър се намръщи. Гол бе един от най-големите фанатици, които бе срещал. У него нямаше и най-малка жилка слабост — Гол бе убивал спящи хора, ранени хора, умиращи хора. Картър не би представлявал никакъв проблем за него… и именно това затвърдяваше усещането му, че Спиралата е затънала в лайна.
— Какво става, по дяволите? — тихо попита Картър и огледа дърветата наоколо. — Кой се мъчи да ни прати на оня свят? Към кого са насочени подозренията ти?