Гол сви рамене, но Картър долови нещо — нещо неизречено, нещо, което почти улавяше, но го изпускаше в тъмнината. Гол криеше нещо. Нещо лошо.
— Две огромни поделения на Спиралата са унищожени — избоботи Гол и пак се почеса уморено по брадата. — Но има и нещо повече — само за последните четиридесет и осем часа са избити почти тридесет ударни групи.
Обърна се и погледна Картър в очите. Устата на Картър себе отворила в беззвучно смаяно „О!“
— Тридесет? — прошепна ужасено той.
— Да, тридесет. И нашите приятелчета търсят нещо. Нещо, взето от Наташа и предадено за съхранение на мен Така изниква нова вероятност, Картър — че може би си бил подгонен насам. Тази база е свръхсекретна… Наташа знаеше местоположението й, но в никакъв случай и ти. Това място е извън границите на обичайната дейност на Спиралата.
Картър кимна и издиша дима през нос. Почеса се по челото с палец.
— Мислиш, че всичко е черно и бяло? Че водя насам лошите, защото те знаят, че разполагаш с нещо, и че аз знам къде се намираш? Да не си полудял, по дяволите?
— Защо дойде тук, Картър?
— За да намеря отговори.
— И защото нямаше къде другаде да отидеш. Нямаше къде другаде да отведеш Наташа. Че какъв по-добър избор от баща й, независимо от някогашните ви различия!
Картър хвърли фаса си и го стъпка.
Обърна се към Гол и погледите им се кръстосаха.
Картър се усмихна горчиво.
— И какво е онова нещо, което имаш?
— Планове.
— Планове на какво?
Гол махна с ръка.
— Сигурен съм, че съвсем скоро ще разбереш, любопитни приятелю. А сега те съветвам да поспиш. Имам да ти показвам много неща.
— Объркан съм. Значи знаеш кой стои зад всичко това.
Това не беше въпрос.
— Зная — усмихна се Гол, но в усмивката му нямаше нищо радостно. Това бе усмивката на акула, настигнала плячката си. Усмивката на тигър, впил зъби в хълбока на антилопа. Усмивката на хищник.
Задуха вятър. Дърветата потръпнаха.
— Значи следващият некс ме е проследил дотук? До Африка?
— Не един, а мнозина. Плановете, с които разполагам, са така да се каже, съставна част от гибелта на Спиралата. Те им трябват, или някой друг ще пробие бронята им; те са тяхната ахилесова пета. Не могат да ги оставят в чужди ръце и следователно не могат да ме оставят жив. Аз държа тайната им в ръцете си, също както Бог държи новороденото слънце.
Картър потрепери. Думите на Гол го бяха докоснали като миризмата на дим от погребална клада.
— Ще дойдат. И то ще дойдат скоро.
Картър се намръщи и запали още една цигара. Знаеше, че Гол крие нещо от него, и това му се струваше нередно, също като кръвосмешение.
— Ще видим, мамка му — тихо каза той.
Гол стоеше в сянката на едно дърво, доволен, че Картър си е отишъл. Този човек го изпълваше с безпокойство, изправяше го на нокти. Не му се доверяваше. Очите му прекалено много приличаха на очи на убиец.
Наблюдаваше внимателно как се извършва смяната на охраната. Пазачите изчезнаха в мрака, движеха се като призраци. Пое дълбоко дъх и се загледа към огромния купол на нощното небе. Прохладният вятър най-сетне помилва кожата му. Почеса брада. Затвори очи…
Но образите се завърнаха.
Образи отпреди милион години.
От един друг свят.
Тъмни каменни стени, влажни от вода и тиня. Глас, крещящ в мрака. Женски глас, крещеше на немски, изпълнен с чист ужас. Заслиза надолу по стълбите. Стъпките му глухо отекваха в древния камък. Освен че знаеше, усещаше, че се намира дълбоко под земята; долавяше огромната тежест на пръстта и скалата над него.
Лице. Бледо и изпито.
— Фойхтер.
— Влизай, Гол. Чакахме те.
Гол пристъпи напред. Вратата зад него се затвори със силно и тежко изщракване. Кимна на Дюрел, който му кимна в отговор едновременно с изщракването — но Гол не го погледна в очите. Усети, че потреперва, и се обърна към Фойхтер, насилваше се да не гледа към Дюрел, към уродливостта му, към ужасните му рани…
Образите се раздвижиха.
Разсеяха се като дим.
Отвори очи и отново се загледа в нощното небе.
— Какво направихме? — промърмори уморено. — Какво направихме, за Бога?
Слейтър гледаше Боинг Апачи АН64А — боядисан в пустинни маскировъчни цветове, с къси дебели мощни криле, носещи ракети „Хелфайър“ и 70-мм ракетни заряди, с издраскани и очукани от сраженията хълбоци, с пукнатина на предното стъкло и с един спукан колесник. Обърна се към Джем, който стоеше небрежно облегнат на буса и пушеше.
— И казваш, че можеш да управляваш това чудо?
Джем кимна.