Джем се ухили малко смутено.
— Извинете! След минутка ще съм му хванал цаката…
— Или след двадесет — промърмори Слейтър.
— Това го чух, мамка му!
Перките разсипаха пороя.
Ники се загледа в безличния пейзаж долу. Прелетяха над някакво сиво градче с мокри от дъжда покриви. Колите се движеха бавно, като дебнещи по улиците хищници. От време на време се виждаха минувачи, скрити под огромни чадъри. Правите улици бяха като от някаква стара двуизмерна компютърна игра. Докато гледаше мъничките хора с техните малки къщички и малък живот, я завладя меланхолия.
— Зная за какво си мислиш — обади се Слейтър.
— И за какво?
— Гледаш хората и си мислиш колко са сигурни в невежеството си и как изобщо не подозират за световните събития, които се развиват около тях. Гледат новините, вярват на медиите и пропагандата — същински овце. Нямат реална представа какво всъщност става и какви са залозите.
— Доста проницателно от твоя страна, Слейтър. Грамадният мъж се ухили и се видя дупката на мястото на липсващия му зъб.
— Слейтър може понякога и да не мисли много добре, но пък знае как се държи пушка и в какво вярва. Може понякога да му се смеете, но всъщност аз съм добър и ще размажа лошите.
Ники потупа огромния му бицепс.
— Зная, зная. Когато ти се смеем, ние просто се ебаваме. Иначе наистина те обичаме. Знаем, че си готов да дадеш живота си за нас.
Слейтър кимна, ухилен до уши.
Хеликоптерът зави и се насочи към крайбрежието. Прелетяха над скалите и се понесоха ниско над развълнуваното сиво море. Джем и Свещеника като че ли спореха.
— Няма да се спускаме повече — отсече Джем със стиснати зъби.
— Вълните ще ни прикриват на радара — кротко и убедително каза Свещеника със светнали очи.
— Да, а после ще ни помъкнат надолу в студената рибешки прегръдка на Нептун. Ходи си го начукай, смахнато религиозно копеле.
— Бог ще ни закриля.
— Бог ще ни се смее!
— Не познаваш Божията воля, както я познавам аз.
— Какво, да не би да му имаш телефона?
— Да кажем, че съм видял светлината.
Апачито се спусна още по-близко до вълните. Морски пръски покриха стъклото. Ники и Слейтър гледаха с опасение бушуващата стихия и бялата пяна по тъмносивите вълни.
— Знаеш ли нещо за Камъс? — след дълъг размисъл попита Ники.
— Малко — бавно отвърна Слейтър, беше свел очи. — Била оперативна база на Спиралата. Военен център, място, откъдето можехме да извършваме операции в Средна и Източна Европа.
— И какво се е случило? Защо са я закрили?
— Поради няколко причини. — Гласът на Слейтър бе хладен, той отново отмести поглед към морето. — Нещата тръгнаха на лошо. Започнаха да измират хора. Камъс е построена високо в склона на една планина. Има само два начина да се стигне до нея — по въздух или с единствената въжена линия. Камъс бе крепост. Почти непревземаема. Тунелите вътре пресичаха цялата планина и се спускаха надолу, дълбоко надолу — шахти, огромни складове, изследователски центрове — всичко това изсечено в скалата. Накрая Камъс–5 бе победена от врага — не от външен материален враг, а от вътрешен. Психологически.
— Да не би да е станала свърталище на духове? — позасмя се Ники.
— По-скоро беше проклета.
Ники потрепери.
— Спомням си последните дни — продължи Слейтър с все така отнесен поглед. — Огромните транспортни вертолети излитаха от площадката. По-голямата част от тежкото оборудване бе изоставено. Казаха, че не било изгодно да се премества. Ха.
— И какво друго?
Слейтър се обърна към нея. Погледите им се срещнаха.
— Казват, че онези, които работели в изследователските центрове… че нещо там долу ги побъркало. Станало някакво клане в жилищното отделение — тридесетина души, включително съпруги и деца. Всички започнали да стрелят. Много ниша смърт. Смърт на невинни хора. — Слейтър разтърка слепоочията си. — Потулиха нещата обаче. Честно да ти кажа, Ники, хич не ми се иска да се връщам там.
— Нямаме кой знае какъв избор.
— Само ненормален би установил лагера си в Камъс.
— Или пък фанатик. — Ники се навъси.
Слейтър кимна.
През останалата част от полета не продумаха.
Спирала, записка 6
Копие на новинарско съобщение
Код Червено_Z
Преглед на необичаен инцидент 556126
Руско депо за ядрени оръжия бе напълно деактивирано тази сутрин. Процедурата по деактивирането продължила най-малко 180 секунди. Реакторите и останалото оборудване останали без мощност и охлаждане.