Выбрать главу

Повторното активиране се извършило автоматично. Техниците и учените нямат отговори относно този очевиден пробив в сигурността. След активирането всички системи и предохранителни мерки се рестартирали без външна намеса.

Това предполага или сложна софтуерна грешка, или е знак за хакерска/терористична атака.

Руският министър на технологиите Сергей Кесолов не бе открит за коментар. >>#

Спокойствие

14

Картър и Наташа изядоха донесената от Маркъс проста закуска от плодове, хляб, сирене и силно черно кафе с много захар, Картър направи знак на Маркъс да остане и огромният чернокож мъж седна на ръба на леглото, при което старата ръждясала пружина жално изскърца. Наля си чаша кафе и се ухили на Картър.

— Казват, че си бил гаден тип.

Картър сви рамене.

— И ти не изглеждаш по-различно.

Маркъс поклати глава и плитките му се разлюляха.

— Тук съм, човече, защото съм математик, при това добър математик. Помагам при оправянето на програмите на главния компютър на Спиралата. — Усмихна се и отпи от кафето си. Но нека Гол ти разкаже за това. Може да не иска аз да говоря.

— А аз пък си мисля, че си просто голям ментърджия. Натс, не ти ли прилича на ментърджия?

Натс кимна и хапна парче пъпеш.

— Извинявай, че те слагам в калъп, но това е заради мускулите.

— Мъжът трябва да се упражнява — каза Маркъс. — Кой иска да стане дебел? Стар, тлъст и без сили. Поддържам форма. Тичам и се бия. Казват, че си боец, Картър. Вярно ли е?

— Боксирах се навремето. В казармата.

— Какво ще кажеш за спаринг някой ден?

— Не зная. — Картър поклати глава. Посегна и опипа огромния бицепс на Маркъс. — Хмм. Може би някой друг път. Разбираш ли, имам счупени ребра…

Последните думи прозвучаха като хленчене на ученик.

Маркъс се ухили.

— Ще чакам с нетърпение. Трябва да тръгвам, че Гол ще ми отреже плитките. — Той стана, преметна автомата през рамо и излезе. След миг надникна пак. — Благодаря за кафето.

— Няма защо — усмихна му се Наташа. Вратата се затвори Математик значи. С какво ли се е захванал знаменитият ми татко тук в Кения, под чадъра на Спиралата?

— Сигурен съм, че с нещо незаконно — каза Картър.

— При Гол всичко е незаконно.

Облякоха се и излязоха под лъчите на изгряващото слънце. Гол седеше на стъпалата на верандата. Обърна се, усмихна им се, поглади посивяващата си брада и каза:

— Май извадихме късмет.

Картър се протегна и запали цигара.

— Късмет?

— Няма засечени сигнали. Сканирахме ЕКубовете чрез хакнатите сателитни връзки. Има доклади и за двама ви, че сте избягали от Великобритания, но никъде не се споменава в каква посока. Няма регистриран трафик относно Африка. Ако твоите врагове… нашите врагове… идват насам, значи много внимават да си държат устите затворени.

Картър изсумтя.

— Не се отпускай, Гол. Това, че не ги виждаш, не означава, че ги няма.

Гол се навъси.

— Зная, момче. И затова вземаме мерки. Операцията е много по-голяма, отколкото предполагаш… отколкото предполага който и да било. Засега изглежда, че не са ни открили. И следователно можеш да ни помогнеш.

— Да ви помогна? Как?

Гол се усмихна на Наташа.

— Още от самото начало знаех, че си гениално малко хакерче. Работеше върху QIII Proto в началните етапи на разработка и познаваш компютрите на Спиралата като линиите на дланта си. Имаме малък проблем с декодирането на информация, за който бихме могли да използваме помощта ти…

— С какво се занимаваш тук, мамка му? — попита Картър, седна на стъпалата и загледа портокаловите дървета, които леко полюшваха клони под полъха на топлия ветрец.

— Това е Спирала_F — каза Гол. — Ние сме тайната полиция на Спиралата. Тайна в тайната. Централните пластове на луковицата, обвити в други пластове и други пластове. Спиралата следи Спиралата, която следи Спиралата — ние сме централният механизъм, който трябва да не позволи да стане нещо лошо.

— Зная, че има тайна полиция. — Картър разтърка врата си и изгледа косо Наташа. — Но нямах представа, че и ти си намесен.

— Малко хора знаят. Прикриваме се като изследователски център. И вярно, наистина се занимаваме с изследвания в името на Спиралата. Но има и много повече… иронията е, че ние сме хората, които би трябвало да разполагат с всички отговори, а ето че се случват неща, чиито реални причини не можем да разберем. Онзи военен процесор, QIII… нещо не е на мястото си, има нещо фалшиво около него и не зная колко дълбоко отиват нещата. Искаш ли да знаеш какво правим тук, Картър? Решаваме проблеми. Просто и ясно. И след това ловуваме.