— Винаги има едно „но“ — тихо каза Картър.
— Отцепническата група, за която говорихме снощи. Опитват се да овладеят QIII и с негова помощ планират да станат господари на света.
— Знаех, че според слуховете QIII е невероятно мощен, но…
— Няма „но“. Обясни му, Натс.
Натс — бе пребледняла — започна:
— QIII е най-мощният военен процесор на света — без изключение. Изпреварил е с години времето си, но най-големите постижения са в две основни области. Използва РИ — реален интелект, процесорът е по-съвършен мозък, а не изкуствена програма, следваща предварително написани процедури. Той може да мисли. Да мисли, мамка му. Но по-важното е, че притежава така наречения Световен код. Процесорът е в състояние да предсказва бъдещето…
— Да предсказва…
— С определена вероятност. Не е съвършен — нищо не е съвършено. Но действа на базата на нови вероятностни уравнения, създадени с неговата помощ; интелигентността му е изумителна.
Стигнаха тежка метална врата. Гол въведе необходимия код, вратата се плъзна настрани и видяха…
Огромна зала, пълна с оръжия и брони. Цели стелажи оръжия и бронежилетки. Бункерът бе издълбан в оранжевата скала, неравните груби стени бяха набраздени със следи от инструментите, използвани за създаването на подземни лабиринт.
— Избирайте — меко каза Гол. — Но побързайте, разполагаме с по-малко от двадесет минути.
Хакнатият му ЕКуб забръмча.
— Да? Добре. Задействайте противовъздушната отбрана.
— Пристигнали ли са? — с блеснали очи попита Картър.
— Скоро ще са тук. Повече са, отколкото си мислехме.
Картър се намръщи.
— И какво?
Гол преглътна.
— Добрата новина е, че идват по суша, както очаквахме. Противовъздушната ни отбрана е много силна и самолетите и хеликоптерите просто нямат шанс.
— А лошата?
— Докарали са танкове. Много танкове. Превозили са ги по въздуха от едно депо на Спиралата в Египет.
— И с какво ще се бием срещу танкове, мамка му?
— Ей там, в дъното — посочи Гол. Лишената му от хумор усмивка изглеждаше безкръвна на ярката бяла светлина. — Гранатомети. В края на краищата те са просто „Черньй Орел“ — руски Черни орли с тегло 50 тона и със 125-мм оръдие. Пратих съобщение до Лангън, в момента той е в Нигерия, да дойде и да ги пораздруса здравата с команчито… но може и да не успее да пристигне навреме. Ако ти се наложи да стреляш по някой от „Орлите“, не се цели в кулата, там няма екипаж. Цели се в предната част на корпуса. — Гол се изплю. — Копелетата са здравата защитени. Зареждането е автоматично. Не е нужно да пъхаш ръчно всеки снаряд.
— Но защо? — Наташа изглеждаше объркана.
— За по-добра скорострелност — горчиво отвърна Гол.
— Определено днес не ми е ден — обади се Картър.
„Никога не е бил, братко“ — прошепна Кейд в ума му.
„Значи си се върнал?“
„Да не би да си мислиш, че бих изпуснал подобно нещо?“
„Мислех си, че си пукнал в дупката си. Самотен и необичан от никого“.
„Подобни тежки думи направо разкъсват сърцето ми. А сега бъди добро момче и ме заведи при патлаците. При големите патлаци, а може и малко бомби. Отдавна не съм виждал горящи хора“.
„Ти нямаш душа“ — горчиво си помисли Картър.
„Тъкмо обратното. Аз съм част от твоята“ — отвърна Кейд.
Слънчевите лъчи достигнаха долината и червените им пипала затанцуваха през вдигнатия във въздуха прахоляк, Светлината докосна портокаловите дървета и се разпиля из тях. От време на време се чуваха крясъци на маймуни.