Мозъкът му обработваше кодове, числа…
Всичко бе ясно…
Черно-бяло…
Логично.
Без емоции, без паника и страх…
Точно това го бе отличило на първо място като идеален кандидат за ударните групи.
— След мен.
Картър бързо закрачи напред, Наташа го следваше по петите. Влязоха в къщата през тясната, изядена от куршуми врата. Зад тях продължаваше да ехти стрелба и да покосява дърветата. Но вече отслабваше. Спирала_F бе прегазена.
Картър стисна здраво браунинга със свободната си ръка и се промъкна по коридора към ярката светлина в другия край на помещението. Дори не бе сигурен къде се е дянал автоматът му, кой точно момент на безумство го бе лишил от него.
Ръцете му бяха хлъзгави от кръв. Негова собствена? Или на някой некс?
Некс, изплю умът му.
Какво се е случило със света, по дяволите?
Спря. Нещо дълбоко в него зави, изпищя предупреждение към съзнанието му и в същия миг…
Три некса внезапно и стремително влетяха през огромния прозорец, като разбиха тишината. Маскираните им глави бяха наведени. Дъждът от стъкло се изсипа право пред Картър и се пръсна по пода като хвърлени в краката му диаманти. Автоматите им се вдигнаха в мига, в който краката им докоснаха земята. Браунингът на Картър също се вдигна и той натисна спусъка… куршуми изпълниха тясното пространство…
Два некса моментално рухнаха на пода с куршуми в лицата, Третият скочи към него…
Ударникът на браунинга изцъка.
Щракането на мъртвеца.
Целувката на смъртта.
Юмрукът прелетя на сантиметър от носа на Картър, той се извъртя, лакътят му полетя с невероятна скорост и се стовари в главата на некса, запрати я надолу към вдигащото се коляно. Костите му се разтърсиха от силата на удара.
Но нексът все пак успя да му нанесе удар в гърдите.
Полетя вертикално, болка премина през цялото му тяло и от устата му бликна повръщано. Сякаш увисна във въздуха, след което рухна изведнъж, стовари се с глух тътен на пода и изстена в агония. Нексът го прескочи и се хвърли към Наташа…
Картър се претърколи, свит на кълбо…
Удар в сърцето… предизвикан инфаркт…
Наташа се сви пред маскираната фигура, която зае поза, готова да нанесе удар, с фиксиран като на кобра поглед. Нексът спря, бързо се наведе, взе автомата и насочи тъмното му безчувствено око към лицето на Наташа…
В замръзналия миг, неспособен да си поеме дъх, почти Парализиран, Картър опипом смени пълнителя, после браунингът се озова в полезрението му. Ръката му трепереше, картината пред него се разкриви за част от секундата, той усети порив на гадене, насочи пистолета и времето се забави, спокойствието му изчезна и видя Наташа, своята любов, Наташа, която щеше да умре с парче горещ метал в мозъка, и това щеше да е по негова вина, а той й бе обещал…
Бе обещал да я пази…
Бе обещал да я опази жива…
Седем куршума изсъскаха покрай ухото на некса.
Нексът рязко се извъртя, а Картър продължи да стреля и нападателят внезапно се загърчи и отлетя нагоре и назад, надупчен, смазан, окървавен, после падна върху Наташа. Тя изкрещя — дълъг нисък животински крясък. Картър усети как браунингът изцъка и се надигна на колене…
„Отзад…“ — обади се Кейд.
Претърколи се — бързо, по-бързо, отколкото би могло да се движи човешко същество. Автоматичен откос се заби в тухлите и вдигна облак прах. Очите на Картър останаха фиксирани върху олюляващата се фигура на некса. Гръдният му кош бе разкъсан, някакъв хлъзгав лъщящ орган се виждаше под превърнатото в парцали облекло, кръвта се просмукваше в сивата тъкан и падаше на тежки бавни капки върху плочките на пода. Бузата на некса увисна като откъснато парче кожа.
Картър скочи.
Автоматът излая веднъж и млъкна.
Куршумът го прониза в едната страна непосредствено под ребрата и остави червена диря, от която плисна кръв и се просмука в дрехите му. Силата на удара го отхвърли назад, завъртя го и го просна по очи на пода.
Болка нямаше.
Адски гадно, помисли си той.
Липсата на болка е гадно нещо.
Враг…
Трябва да го убия…
Къде си, Кейд? Къде си, когато ми трябваш, мамичката ти?
Не искам да умирам…
Болка…’
Не искам да умирам…
Опита се да се изправи, но успя само да завърти главата си. Вдигна ръка пред лицето си и видя, че е боядисана в тъмночервено, съвсем неподходящ цвят. Изглеждаше кофти. Изглеждаше плашещо. Цвят на нещо, което не би трябвало да вижда дневна светлина.
Мамка му, изненада се умът му, внезапно обхванат от спокойствие.