Картър сви рамене, все още омагьосан от шлема.
— Искаш ли да го пробваш, Натс?
— Не, ще оставя забавленията и играчките на вас, момчета.
— Стига, Натс.
— Да можехте само да се чуете отстрани! Господи, приличате на деца с нови пластмасови войничета.
— Жените не ги разбират тия неща — заговорнически от беляза Лангън.
Картър кимна.
— Сигурно защото са свикнали с куклите.
— Стига вече! — сопна се Наташа.
— Я, тя можела да говори — засмя се Лангън.
Прозвуча аларма. Лангън изруга и команчито рязко се гмурна надолу, обърна и се понесе обратно.
— Какво стана?
— Виждаш ли оранжевата светлина на екрана си? Лоши новини. Противовъздушна база. Ракети, изтребители… плюс всички шибани екстри. Намираме се на двадесет километра от тях. Налага се да обмислим стратегията си наново.
След малко Лангън кацна в малка долина сред голи хълмове — съвсем малко растителност, никакви дървета и никакви хора.
Двигателите заглъхнаха.
Картър и Наташа слязоха, Лангън натисна няколко копчета и също скочи на земята. Носеше навит на руло пластмасов лист и малък черен куб.
— Това, което ще ви кажа, хич няма да ви хареса.
Картър се отпусна на земята, притисна с длан зашитата рана и изпъшка:
— То пък голямата изненада.
— По курса ни бъка от противовъздушни системи. Вероятно са ги разположили в случай, че саудитците се сдърпат с някой съсед. Несъмнено са във връзка с базите на Бялата гвардия — армията на Саудитска Арабия. Можем да минем покрай тях — лесна работа. Но не съм сигурен, че можем да минем незабелязани. Иска ли ти се да стигнеш до Спиралата и да я намериш изоставена? Или без твоя човек вътре?
— Какво предлагаш?
— Вече споменах депото на Спиралата. И изобщо не се шегувах. Обикновено в такива депа се държат различни стелт машини. Зависи какво предпочиташ — скорост или невидимост. Мога да ви откарам с команчито, но е възможно да задействаме някой от по-усъвършенстваните им сензори — просто зависи с какво разполагат.
Картър задъвка долната си устна.
— Покажи ми на дигиталната карта.
Лангън разви рулото на пясъка и клекна, за да го заслони от вятъра. Картата бе направена от прозрачна пластмаса, която можеше да се осъвременява с данните от компютрите на вертолета. Картър приклекна, трепна, пак постави длан върху раната си и се загледа в детайлно изобразения терен.
— Къде се намира Спирала_Q?
— Ето тук. — Лангън посочи. — Или на километър-два около тази точка. Не е така лесно да я скрият, макар да правят всичко възможно. Според сведенията на Спиралата това е адски огромна база.
— Не можеш ли да ни закараш по някакъв по-безопасен заобиколен път? Без противовъздушни бази?
— Честно казано, струва ми се, че в Руб ал Хали става нещо. Според докладите, които току-що свалих от Спиралата, в района се наблюдава съсредоточаване на военни сили, макар че не е ясно защо. Можем да пробваме, но когато почнем да се надбягваме с ракети и Фойхтер изчезне, няма да обвиняваш мен.
— Страхотно. Други добри новини?
— Мога да те откарам до депото или близо до него. Мога и да те изчакам, макар че това е повече, отколкото заслужаваш.
— Хм. — Картър почеса наболата си брада и реши, че наистина се нуждае от баня и бръснене. Потта се стичаше по носа му и капеше на пясъка. Усещаше как слънцето изгаря безмилостно гърба му. — Нямаме подходяща екипировка. Нямаме пари. Нямаме дрехи. Нищо нямаме.
— Да, тръгнахме малко неподготвени — съгласи се присмехулно Лангън.
Картър кимна. Това не бе критика, а само констатация.
— Виж сега, Лангън. Ще направим както казваш — оставяш ни при депото, аз тръгвам по някакъв начин, а ти ме изчакваш там с Наташа…
— Идвам с теб — каза Наташа.
— Не.
— За какъв се мислиш, че да ми даваш заповеди?
Яростните им погледи се кръстосаха. Картър поклати глава.
— Сам ще действам по-бързо.
— Не искам да ме пазиш — почти викна Наташа. — Мога и сама да се грижа са себе си. Само че заради тези копелета умря моят баща. Отивам, Картър, независимо дали с теб или без теб. Ти ела с мен, ако мислиш, че можеш — в края на краищата този куршум сигурно ти е позабавил рефлексите. Освен това аз те измъкнах от къщата — без мен щеше да си на кайма…
— Олеле! — Картър вдигна ръце. — Признавам си грешката.
— А бе, как понасяш ядосани жени? — обади се Лангън.
— Този път е права — отвърна Картър. — Това там GPS ли е?
Лангън кимна.
— Само че е свързан към картата. За координация.
— Имаш предвид за ракетни удари.
— Да, и за това също.