— Какво всъщност става, когато някое непредвидено произшествие се извърши през нощта, а полицайте спят спокоен сън в леглата си? — запита Нюбай.
Леля Роужи се изненада от въпроса.
— Знаете ли — каза тя, — Ние всички сме като едно цяло и работим заедно. И по същия начин ще открием и Вашата кола.
Няколко минути по-късно те влязоха във вагон-ресторанта. Нюбай се задъхваше от умора, докато старата жена изглеждаше много добре.
— Добро утро — поздрави ги Лорън весело.
— Мила, знаеш ли, че колата на младият Нюбай е открадната — каза на един дэх леля Роужи.
— Открадната ли? — каза Старият мъж Дарфи, който вече разиграваше някои ендшпили, до които можеше да стигне отложената партия от предишния ден.
— Знаете ли — каза Нюбай. — Тази кражба е съвсем нелогична или нещо подобно.
— О, не мисля, че съм в толкова трудно положение, както предполагах снощи — продължи да разсъждава върху проблемите си Старият мъж Дарфи.
— Божичко, това е наистина добра новина — зарадва се Лорън.
— Пукната пара не давам за партията — изтърси ядосано Нюбай. — Имам да върша предостатъчно работа. И освен това трябва да си намеря колата.
— Седнете и се успокойте — предложи сервитьорката. — Какво ще кажете за едно силно кафе? Ето Ви кифлички с масло и препечени филийки.
— Няма ли да отидеш днес на училище? — заинтересува се Нюбай.
— Не!? — отвърна тя. — Това не е толкова голямо градче, че да има училище.
— Така е — подвърди и старецът Дарфи.
— Кой е на ред? — попита леля Роужи. — Аз вече забравих.
— Аз — каза Старият мъж Дарфи.
— Не! — възпротиви се Нюбай. — Мисля, че съм аз. Вие снощи изиграхте g7-g6.
— Ма-а-ай, наистина е така — съгласи се Старият мъж Дарфи. — Съжалявам. Вие сте на ход.
— Това е съвсем очевидно — каза Нюбай. — Извинявайте, но аз ще отида да повикам някой полицай и да го попитам, дали не са открили някъде моята кола. И веднага ще напусна тази лудница с най-голямата възможна скорост.
— Тогава, може ли да играя вместо Вас? — запита Лорън.
— Нали вие не знаехте да играете? — отговори на въпроса със въпрос търговският пътник. — Погледни, какво само следва: Кg5:e6 и заплашвам едновременно черната дама и топа до черния цар.
— Това е точно така — бавно каза Старият мъж Дарфи.
— „Не бъди жесток към една душа, вярно е това“ — пропя Лорън.
— Няма ли най-после да млъкнеш! — ядоса се пияницата.
— „Не бъди жесток“ — продължи тя да си тананика.
— Добре де — каза Старият мъж Дарфи, — ходът е интересен, но преди да Ви взема коня, чудя се дали ще го сторите, можете ли да направите нещо за мен? Миналата нощ аз творих. Бихте ли прочели тези две страници? Това е нещо като кратка анкета с няколко въпроса. Не искам да ви задържам за дълго. Аз си мисля, че резултатите от отговорите могат да Ви изненадат. За Вас ще е най-добре, да го направите преди да говорите с полицайте.
Старецът подаде на Нюбай творението си от въпроси написани на две страници с избледняло циклостилно мастило.
— Какво представлява това? — попита Нюбай.
— Вземете — предложи Лорън — моята химикалка.
Нюбай неволно прочете първият въпрос и следващите след него няколко отговора:
„Коя дата е днес?
а) 8-ми март 1956
б) 12-и септември 1954
в) 26-и юни 1959
г) 30-и август 1957“
Нюбай бе направо затруднен да определи подходящия отговор. И това определено засили лошото чувство на яд. Затова се поколеба само няколко секунди и избра „а“.
Вторият въпрос беше:
„Коя дата е утре?
а) 21-и май 1955
б) 2-и януари 1951
в) 15-и ноември 1951
г) 28-и април 1958“
Смущението го накара да избере „в“.
Следваха още няколко въпроса от подобно естество, относно различни дати, като например: коя дата е седмицата от петъка? Той се опита да направи каквото можеше.
Въпросите от втората страница бяха къде-къде по-конкретни.
„Къде сте?
а) в град на щата Колорадо
б) в предградие на Далас
в) в европейска държава, която не е съществувала преди края на Първата световна война
г) в квартал за облекло“
Търговският пътник избра „б“, като се надяваше, че това може да бъде най-близо до истината. Е, не беше напълно сигурен. Следващият въпрос бе със същото съдържание, но предлаганите отговори бяха още по-озадачаващи. И през цялото време, докато попълваше двете страници се чувствуваше крайно неуютно. Започна да се усеща нереален, сякаш не бе на себе си и замаян като в нелеп сън.
— Разкажете ни как се чувствувате сега — предложи Лорън. — Не си ли представяте, че сте тласнат в друг, различен от нашия свят?