— В какъв смисъл? — тъжно запита Нюбай. — И какво всъщност става?
— Та Вие сам виждате — каза Старият мъж Дарфи с любезна усмивка. — Вие не може повече да се доверявате на самия себе си. Вие загубихте част от реалното Ви „Аз“. Не намирам, че е нещо особено съществено, но ние считаме, че трябва да знаете.
— Бъдете спокоен — каза леля Роужи, — случва се понякога.
— Вие трябва да се научите да релаксирате — каза Лорън. — Неща, които изглеждат важни и значими в голям град като Страсбърг, не са тъй фатални тука.
— Това не е някой голям град — каза Старият мъж Дарфи.
— Прав сте — съгласи се Нюбай. — Не е голям град.
— А сега — каза пияницата, — предполагам, че ще Ви взема коня с пешката от f7. Да, така местя.
През това време Нюбай се втренчи отново в листа с въпросите. Чудеше се дали не трябва да промени някои от отговорите си.
„Кой е ппрезидента на САЩ?
а) Хари С. Труман
б) Евърет Дирксен
в) Дауйт Дейвид Айзенхауер
г) Джон Ф. Кенеди“
Отначало бе посочил Труман, но като поразмисли, го зачеркна и отбеляза „в“. „Аз харесвам Айк — помисли си той. — Наистина го харесвам.“
„Изстреляха ли руснаците вече своя спътник?“ Това бе твърдо „не“.
„Показва ли представения въпросник, че са избухнали скандали?“ „Не“, но имаше място за размисъл. Може и да е „да“? Засега реши да го прескочи и после отново да се върне на него.
„Като какъв ден е днес?“ Нюбай подчерта „а) Ден като всички останали дни, изпълнен със събития, които променят и озаряват нашия живот“.
— Тези неща изобщо нямат никакъв смисъл — измърмори той.
— Има ли това някакво значение? — попита леля Роужи. — Какво е действителността? Направила ли е тя нещо за Вас?
Вратата се отвори и влезе непознат човек.
— Добро утро на всички — поздрави новодошлият.
— Добро утро, Боб — отговори Лорън и после се обърна към Нюбай. — Това е Боб Летчър, обущарят. Боб, това е мистър Нюбай, посетител на нашето градче.
— Приятно ми е, мистър Нюбай. Натъжава ме само факта, че от всички възможни дни попаднахте тук точно днес. Чухте ли новините?
— За колата на мистър Нюбай ли? — поинтересува се Старият мъж Дарфи.
— Не — отговори Летчър. — Става дума за момичето на Моулдовър.
Нюбай се стресна, но направи усилие и се овладя.
— Тереза ли? — попита Лорън. — Какво и се е случило?
— Намерили са я близо до дома й — обясни Летчър. — И с нея е станало нещо твърде странно. Тя цялата е изгоряла отвътре. А външно си е била напълно в ред, само дето е мъртва. Но щом я докоснали, тялото й спаднало като бухнало тесто за пандишпани. Мигновено се превърнала на пепел.
— Странно нещо — каза Лорън.
Нюбай зарови лице в шепите си.
— Ще хапнеш ли нещо, Боб? — попита сервитьорката.
— Не — каза Летчър. — Аз дойдох до тук, да потърся Лари Муолдовър. Исках да му поднеса съболезнованията си. За дъщеря му и изобщо.
— Той сигурно се намира в новото си противоатомно скривалище — неволно Нюбай се намеси в разговора със задавящ се глас.
— Така ли! — възкликна Летчър. — Прекрасно. Благодаря. — той махна с ръка и си тръгна.
— Жалко за малкото момиче, нали? — попита Старият мъж Дарфи.
— Това само ни напомня — каза леля Роужи, — че някои хора не бива да се шляят късно вечер по улиците. — и тя се усмихна мило на Нюбай.
— „Като бухнало тесто за пандишпан“ — повтори Лорън. — Ама, че просташко сравнение, типично селско!
— Селяндурско — намеси се Нюбай, — а не селско.
— Аз мисля — каза леля Роужи, — че ние трябва да направим тази партия шах, малко по-интересна.
— За мен тя е направо отчайваща — даде определението си Нюбай.
— Малко по-интересна — измънка Старият мъж Дарфи.
— Шах ли ще обявиш? — заинтересува се Нюбай.
Леля Роужи и пияницата се засмяха.
— Не — каза старата жена, — нямам това предвид. Както е тръгнало, младият Нюбай ще матира противника си най-късно след седем хода. Е, не гледай така мрачно, младежо Дарфи. Ние не може винаги да сме победители. Но предполагам, че нашият хубав посетител, би се заинтересувал от възможнжстта да ти даде още един шанс в тази партия. Нещо като хандикап.
— Въобще не мисля така — каза решително Нйбай. — Единственото което искам е да си тръгна веднага.
— Ако се тревожите за колата си, мистър Нюбай — каза Лорън, — Трябва за сега да не бързате. Предполагам, че полицията ще бъде до довечера заета със старата Тереза Поповър3.
— Не бъдете толкова жестока, млада ми Лорън — каза леля Роужи.
— Ще местите ли най-после или не — запита нетърпеливо пияницата.