— Много съм доволен — съгласи се Нюбай. — Но, в такъв случай, защо не турим край на играта?
— О, засега можем да отложим партията — каза Старият мъж Дарфи, — и утре сутринта да приключим.
— Добре — поде идеята Нюбай. — така ще бъде по-сигурно.
Старият мъж Дарфи махна на Нюбай. Леля Роужи се усмихна мило, размърда пръсти, с което показа на търговския пътник, че може да си тръгне. Той направи това с признателност. Играта на шах всъщност беше свършила. За добро или за зло, това, в известен смисъл, бе повратната точка в събитията на деня. На старите хора им бе дошло до гуша от него. Дали сега няма да стане излишен като Тереза Моулдовър и мисис Сийбърн? Да очаква ли безучастно да го настигне подобна на тяхната неестествена смърт? Но щом се занимават и с други проекти?
— Това за бензиностанцията не е истина — съобщи поверително Лорън.
Приятният глас го стресна. Движеше се по Ридж Стрийт към къщата на леля Роужи и мислеше, че е сам.
— Приятно ми е, да чуя това — каза той. — Две такива развалини не са в състояние да ограбят такава бензиностанция.
— Те също го знаят — продължи Лорън. — Затова повикаха и Роки Глановски. Но той поиска прекалено голям дял от плячката. И освен това те не могат да продължат заедно, когато всеки от тях трябва сам да тича към последното си пътуване. Старият мъж Дарфи държи за Ямайка, а леля Роужи се надява да види Акапулко.
— Становищата се различават основно — коментира Нюбай.
— Предполагам.
Те продължиха да вървят мълчаливо още известно време, но когато свиха по улицата на леля Роужи Лорън запита:
— Защо отивате там?
— Не знам — отвърна търговският пътник. — Къде другаде да отида? Ще позвъня в полицията утре сутринта. Ако не са намерили колата ми, ще се опитам да изчезна на автостоп.
— О, бъдете предпазлив — загрижи се Лорън.
— Обикновено съм предпазлив — отвърна той.
— Но Вие влязохте във вагон-ресторанта, нали?
— Да, признавам, това беше първата ми грешка. Слушай — спря се той, — ти мислиш ли, че те с нещо ме заплашват? Нали моята роля при тях свърши?
Лорън сграбчи ръката му. Намираха се под белещи се чинари и шумът на листата породен от топлия вятър я накара да вдигне към него уплашените си очи.
— Недей да мислиш, че ролята ти е свършила — зашепна тя.
— Какво? — уплаши се той.
Тя говореше така тихо, че Нюбай не можа да я разбере.
— Казах — мърдаха устните и, — че Вие сте вътре в играта. Вашата кулминация тепърва предстои. — тя погледна разстроеното му лице и се усмихна. — Не се безпокойте прекалено. Вие няма да пострадате.
Тя махна с ръка и се отдалечи в посоката откъдето бяха дошли.
„Почти като онази Лорън от сънищата — помисли си той. — И ми харесва повече, от истинската Лорън, която размахваше така яростно счупената бутилка.“
Той изкачи предните стъпала на къщата на Леля Роужи. Вратата не беше заключена и Нюбай влезе вътре.
— Здравейте — каза някакъв мъж с тъмен костюм. — Доколкото разбирам, Вие сте мистър Нюбай?
— Точно така — отвърна предпазливо търговският пътник.
— О, колко е приятно — зарадва се мъжът. — Името ми е Грег Рембрик. Лидер съм на Здравната Организация на Младите Християни. Аз и моите млади приятели се надяваме, че Вие ще вземете активно участие в нашата месечна групова сесия, която ще се състои този следобед. Леля Роужи ме увери, че според нея Вие с радост ще се предоставите на наше разположение. Но въобще не предполагах, че ще се принудим да Ви каним в такъв кратък срок. Така че, ако Вие пожелаете да се оттеглите, ние просто ще продължим нашето събрание.
— Вие тук ли провеждате заседанията си? — запита Нюбай.
— Да — усмихна се Рембрик. — Стопанката на тази великолепна къща се оказа толкова любезна към нас. Трябва да Ви кажа, че сградата на нашия обществен и социален център изгоря до основи миналата година. И сега, само благодарение на нея, има къде да се събираме. Странен пожар беше, наистина.
— А къде са останалите?
— О! Всички са навън. Събират експонати за нашия хербарий. Но скоро ще се върнат — погледна той часовника си. — Около десетина минути им остават.
— Какво ще трябва да правя? — попита Нюбай.
Рембрик направи величествен знак с ръка да седнат. Търговският пътник се настани в едно от диванчетата на старата жена с лице към младия лидер.
— О, не е нещо което ще Ви затрудни. Ние просто се нуждаем някой, който не членува в Организацията да прочете кратко слово по време на благочестивия молитвен кръг „Обединени в съюз на Любовта“ на нашето дружествено братство на необвързаните.