— Ваш ред е — напомни Старият мъж Дарфи.
Нюбай въздъхна тежко, протегна ръка и премести пешката пред дамата си — d2-d4.
— О-хо, погледнете! Дамски гамбит. Прекрасен дебют — каза пияницата. — Класика. Но започването с царската пешка води до по-ефектна игра. Вие предпочитате да овладеете центъра, като стратегия е прекрасно, и ще подкрепите заплахите си с незабавно въвеждане в действие на вашата дама. Вие ме изкушавате да приема жертвата на пешката след c2-c4. Мога ли да я взема? Нека видим какво ще последва — и старецът отвърна с d7-d5, след което се усмихна на Нюбай.
— Да се играе със Стария мъж Дарфи е истинско удоволствие — задърдори Лорън. — Той знае така добре тази игра. От него дори когато само гледам научавам толкова много неща.
Нюбай само кимна. Пияницата беше бая смахнат и търговският пътник наистина се чудеше откъде този стар глупак бе черпил познанията си за шаха. Затова реши да се отклони от каноните. Изигра Кg1-f3.
— Прекрасно, прекрасно — извика старият мъж Дарфи. — Вижте, лельо Роужи, вижте, мис Кромбъргър, как неговият кон пази предвижената пешка и сам напряга сили за атака. Практичен ход и аз го очаквах. Гамбитът ще бъде предложен след известно време, през което белите фигури ще се развият. Досега не откривам грешка в играта на мистър Нюбай и ще последвам примера му. — Старият мъж Дарфи изигра Кg8-f6.
— През средата на дъската се оформя ос на симетрия — прошепна Лорън.
— Нима се страхувате, Младежо Дарфи? — запита леля Роузи. — Това ли е причината да подражавате на вашия противник? Сигурна съм, че това не е много умно. Да не би да сте забравили, че той има преимуществото на първия ход?
— Гледайте тогава — каза Старият мъж Дарфи и нежно се усмихна.
„О, свети Петре“ — помисли си Нюбай и изигра без да се колебае 3.e2-e3.
— Господи боже! Човече! — провикна се пияницата. — Какво направихте Вие?
— Преместих една пешка — отговори Нюбай.
— Така е — съгласи се Старият мъж Дарфи, — но сигурен ли сте, че това искахте да направите?
— Нещо не е ли в ред? — поинтересува се Лорън.
— Ужасно! — възкликна пияницата. — Нашият приятел направи глупава грешка. Все едно губи играта на третия ход.
— Може би вие ще му разрешите да се върне — предложи леля Роужи мило.
— Съгласен съм — каза старецът.
Нюбай се усмихна.
— Може ли една Кока кола? — попита той.
Лорън кимна и отиде да донесе.
— Моят ход ще си остане същия — продължи Нюбай.
Пияницата сви рамене.
— Аз виждам, че мистър Нюбай е затворил пътя на чернополия си офицер — каза леля Роужи. — Но може би това не е чак толкова лоша идея.
— Не е ли? — провикна се Старият мъж Дарфи. — Та той премести пешката вместо да развие някоя фигура. Това по-късно ще му навреди. — но сам премести собствената си царска пешка e7-e6.
— За бога, мистър Дарфи, защо играете така — попита Лорън.
Пияницата направи смешно изражение с лицето си.
— Чиста благотворителност — каза той.
Леля Роужи се разсмя.
Нюбай не каза нищо, извършваше подготовката за системата Коле и както изглежда пияницата нищо не подозираше. Старият мъж Дарфи ще го загази изненадващо. Следващият ход бе изигран бързо Оf1-d3.
— Нещата се развиват много добре — поясни старецът. — Вижте, аз местя напред с два хода пешката c7-c5. Нали виждате, как това разкрива пътищата на фигурите ми? Да знаете само колко е важно това. Вашите фигури са като блокирани.
— Извинете, как Ви беше името? — запита леля Роужи.
— Нюбай — отговори търговският пътник.
— Откъде казахте, че сте?
— Строубърг — отговори той и премести пешката c2-c3.
Старият мъж Дарфи скочи на крака и започна да се разхожда като луд из вагон-ресторанта. Нюбай се зачуди как тази толкова отпусната и съсипана личност, какъвто бе при влизането си този човек, може да се съживи толкова много.
— Предавам се — крещеше пияницата. — Аз се опитвам малко да му помогна, като не се възползувам от преимуществата, които ми дава неговата глупост. Но той взе ли си поука? Не! Направи ли нещо относно идиотизма на положението си? Не! Добре тогава, дръж се, Нюбай. Ти сам се навираш в клопката.
Старецът седна отново. Замисли се за минута над дъската и премести коня Кb8-c6.
— О-хо! — възкликна Лорън. — Фигурите започнаха да се трупат в средата на дъската.
— Да, младежо Дарфи — каза леля Роужи. — Тази пешка привлича вниманието.
— А тя дори не е някаква голяма фигура — отбеляза Лорън.